— Не — промълви тихо той, — но до нея най-лесно се стига.
— Какво е това? — Вдигнах чорапчето, зелениката и хартията.
— За теб са — каза Матю. — Пристигат всяка вечер. С Пиер ги събираме, преди да се събудиш.
— Откога?
— Седмицата преди… Седмицата преди да се срещнеш със Съвета. Повечето са молби за помощ. Тъй като ти… От събота почнаха да идват и подаръци за теб и бебето. — Матю протегна ръка. — Аз ще се погрижа за тях.
Сложих ръка на сърцето си.
— Къде са останалите?
Матю сви устни, но ми показа къде ги държи — в кутия в мансардата, сбутана под една пейка. Извадих цялото ѝ съдържание — приличаше на нещата, които Джак вадеше от джобовете си всяка вечер: копчета, панделки, парчета от глинени съдове. Имаше и кичури коса, десетки късчета хартия с написани на тях имена. Макар да бяха невидими за повечето очи, аз виждах къдравите нишки, които излизаха от всяко съкровище и чакаха да бъдат завързани, съединени или поправени по някакъв друг начин.
— Това са молби за магии. — Вдигнах очи към Матю. — Не трябваше да ги криеш от мен.
— Не искам да правиш магии за всяко същество в Лондон — заяви той и очите му помръкнаха.
— Е, аз пък не желая всяка вечер да ядеш навън, преди да отидеш да пиеш с приятелите си! Но ти си вампир, затова понякога точно това трябва да направиш — троснах му се. — Аз пък съм вещица, Матю. С такива молби трябва да се отнасяме внимателно. Безопасността ми зависи от отношенията със съседите. Не мога да крада лодки като Галоуглас, нито да се зъбя на хората.
— Милорд. — Пиер се появи в дъното на мансардата, откъдето тръгваше тясно извито стълбище, водещо към скрит изход зад гигантските корита в пералното помещение.
— Какво? — попита нетърпеливо Матю.
— Агнес Сампсън е мъртва. — Пиер изглеждаше уплашен. — Завели са я на Касълхил в Единбург в понеделник, удушили са я и след това са изгорили трупа. — С лека паника осъзнах, че това беше нощта, в която загубих бебето си.
— Боже! — Матю пребледня.
— Хенкок твърди, че е била напълно мъртва, когато са подпалили кладата. Нищо не е усетила — продължи Пиер. Беше все пак някаква милост, каквато невинаги получаваше осъдената вещица. — Отказали са да прочетат писмото ви, милорд. Наредили на Хенкок да остави шотландската политика на шотландския крал, иначе щял да си изпати, ако пак се мерне в Единбург.
— Защо не мога да се оправя с това? — избухна Матю.
— Значи не само загубата на бебето те е тласнала към мрака на Кит. Ти се криеш и от събитията в Шотландия.
— Колкото и да се опитвам да оправя нещата, все не мога да пробия тази прокълната схема — оплака се Матю. — Преди, като шпионин на кралицата, се радвах на бедите в Шотландия. Като член на Паството смятах смъртта на Сампсън за приемлива цена за запазване на статуквото. Но сега…
— Сега си женен за вещица — довърших аз. — И всичко изглежда различно.
— Да. В капан съм между това, в което някога вярвах, и това, което сега смятам за най-скъпо, между онова, което съм защитавал като библейска истина, и мащаба на това, което вече не разбирам.
— Ще се върна в града — съобщи Пиер и тръгна към вратата. — Може да науча още нещо.
Взрях се в умореното лице на съпруга си.
— Не можеш да проумееш всички житейски трагедии, Матю. И на мен ми се ще да бях задържала бебето. Знам, сега изглежда безнадеждно, но това не означава, че няма бъдеще, към което да се стремим и в което децата ни и семейството ни ще са в безопасност.
— Помятане в такъв ранен етап на бременността почти винаги е знак за генетична аномалия, която прави плода нежизнеспособен. Щом се е случило веднъж… — Той млъкна.
— Има генетични аномалии, които не убиват бебето — отбелязах аз. — Вземи мен например. — Аз бях химера с различни видове ДНК.
— Няма да понеса да загубя още едно дете, Даяна. Просто… не мога.
— Разбирам. — Бях уморена до смърт и исках да потъна в благословен сън също като него. Не бях познавала детето си, както той бе познавал Лукас, но болката бе също така непоносима. — Трябва да съм у баба Алсъп в шест тази вечер. — Вдигнах поглед към него. — Ти ще излизаш ли с Кит?
— Не — отвърна тихо Матю. Притисна устните си към моите за кратко, беше изпълнен със съжаление. — Ще бъда теб.
Матю удържа на думата си и ме придружи до баба Алсъп, а след това отиде в «Златната гъска» с Пиер. Вещиците обясниха по възможно най-любезния начин, че кръвопийците не са добре дошли. За да може една тъкачка да направи успешно основната си магия, се изисквала значителна мобилизация на свръхестествена магическа енергия. Кръвопийците само пречели.