— Скоро ще ги пробваш, точно както птицата изпитва крилете си. Така ще научиш тайните, които те крият от теб. А сега ние просто ще ги срежем, за да могат да се върнат при теб свободни. Когато ги прекъсвам, ти трябва да устоиш на изкушението да се вкопчиш в енергията около себе си. Тъй като си тъкачка, ще искаш да оправиш скъсаните нишки. Остави мислите си да се реят волно и опразни съзнанието си. Нека енергията свърши каквото трябва.
Баба Алсъп пусна ръката ми и започна да тъче магия със звуци, които нямаха нищо общо с речта, но въпреки това ми бяха странно познати. С всеки следващ звук виждах как нишките се откъсват от мен, навиват се и се мятат. В ушите ми се надигна грохот. Ръцете ми следваха шума сякаш беше заповед — те се вдигаха и протягаха встрани, докато не застанах във формата на буквата Т, в която ме бе поставил Матю в семейната ни къща, когато се свързах с водата под овощната градина на Сара.
Магическите нишки и цялата им сила, която можех да вземам назаем, но не и да задържа в себе си, запълзяха обратно към мен, сякаш имаха метален пълнеж, а аз бяха магнит. Когато стигнаха до ръцете ми, започнах да се съпротивлявам на порива да свия юмруци около тях. Желанието да го направя беше силно, както бе предсказала и баба Алсъп, но аз ги оставих да се плъзгат по кожата ми като копринените панделки от приказките, които майка ми разказваше, когато бях малка.
До този момент всичко се случваше така, както баба Алсъп ми бе казала. Но никой не можеше да предвиди какво би станало, когато силите ми придобият форма, а вещиците в кръга се обединят, за да посрещнат неизвестното. Баба Алсъп ме бе предупредила, че не всички тъкачки се възползват от вече познатото им в основната си магия, затова и не би трябвало да очаквам нещо подобно. Животът ми през последните месеци ме бе научил, че при мен по-скоро се случват неочаквани, отколкото очаквани неща.
Грохотът се усили и въздухът затрепери. Точно над главата ми увисна бушуващо кълбо енергия. То черпеше сили от стаята, но непрекъснато се свиваше към собствения си център като черна дупка. Бурната зашеметяваща гледка накара вещерското ми око плътно да се затвори.
В окото на бурята нещо пулсираше. То се отскубна и се превърна в силует. Веднага след това баба Алсъп замлъкна. Изгледа ме продължително за последен път, преди да ме остави сама в средата на кръга.
Чу се пърхане на криле, свистене на бодлива опашка. Горещ влажен дъх облиза бузите ми. Във въздуха полетя прозрачно същество с драконова опашка, ярките му криле се блъскаха в гредите на тавана и накараха духовете да се втурнат презглава да търсят прикритие. Имаше само два крака и извити нокти на стъпалата, които бяха смъртоносни като бодлите по дългата му опашка.
— Колко крака има? — извика Марджъри, която не можеше да види добре от мястото си. — Просто дракон ли е?
Просто дракон?
— Огнедишащ дракон — отговори стъписаната Катрин. Вдигна ръце, готова да направи предпазваща магия, ако съществото реши да напада. Ръцете на Елизабет Джаксън също се раздвижиха.
— Чакайте! — спря ги баба Алсъп. — Даяна още не е свършила с тъкането си. Може би ще намери начин да го укроти.
Да го укроти? Погледнах невярващо старицата. Не бях сигурна дали съществото пред мен е дух или материя. Изглеждаше съвсем истинско, но виждах през него.
— Не знам какво да правя — признах. Започвах да изпадам в паника. След всяко плясване на драконовите крила надолу летяха водопади от искри и пламъци.
— Някои магии започват с идея, други с въпрос. Има много начини да разбереш какво да направиш: да завържеш възел, да усучеш въже, дори да изковеш верига като тази между теб и твоя кръвопиец — каза баба Алсъп тихо и успокояващо. — Остави силата да премине през теб.
Огнедишащият дракон изрева нетърпеливо и протегна краката си към мен. Какво искаше? Да ме вземе и да отлети с мен от къщата? Търсеше си удобно място за кацане, за да му починат крилете?
Подът под мен изпука.
— Отстъпи! — извика Марджъри.
Отдръпнах се точно навреме. Миг по-късно от мястото, на което допреди малко се бяха намирали стъпалата ми, изникна дърво. Стволът му се изви нагоре, раздели се на две и продължи да се разклонява. От пъпките се разтвориха зелени листа, след това се появиха и цветове, а накрая и плодове. Само след секунди вече стоях под напълно развито дърво, което едновременно цъфтеше и даваше плодове.
Краката на огнедишащия дракон се вкопчиха в най-високите клони. За миг съществото кацна. Един клон изпука и се счупи. Драконът се вдигна във въздуха, а в ноктите му остана отчупеният клон. Езикът му се стрелна навън заедно с огнен залп и дървото избухна в пламъци. В стаята имаше прекалено много запалими предмети — дървени подове и мебели, дрехите на вещиците. Мислех само, че трябва да огранича огъня. Трябваше ми вода, и то много.