Кимнах, но пръстите ми бяха кръстосани в гънката на полата в прастарата магия, с която се пазехме от лоши последствия заради престъпена дума.
— Без въпроси от госпожа Ройдън? — засмя се Уолтър. — Желая ти успех, Мат.
Мортлейк беше малко селце на Темза между Лондон и двореца на кралицата в Ричмънд. Пътувахме до там с баржата на графа на Нортъмбърленд, великолепен плавателен съд с осем гребци, тапицирани седалки и пердета, които да ни пазят от вятъра. Беше далеч по-удобно и спокойно плаване от онези, с които бях свикнала, когато Галоуглас гребеше.
Пратихме предварително писмо, с което уведомихме Дий за намерението си да го посетим. Много деликатно Хенри ни обясни, че госпожа Дий не обичала неканени гости. Макар да я разбирах, това ми се стори необичайно във време, когато гостоприемството беше основно правило.
— Домакинството е малко… ъъъ… разбъркано заради заниманията на д-р Дий — обясни Хенри и леко порозовя. — Освен това имат огромен брой деца. Често у тях е пълен хаос.
— До такава степен, че прислужниците им се давят в кладенеца — отбеляза натъртено Матю.
— Да. Голямо нещастие. Съмнявам се, че нещо подобно ще се случи по време на нашата визита — промърмори Хенри.
Не ме интересуваше в какво състояние е домакинството им. Бяхме на крачка от отговора на толкова много въпроси: защо тази книга беше толкова търсена, дали можеше да ни каже повече за появата на свръхестествените същества. И разбира се, Матю вярваше, че тя може да хвърли светлина върху това защо в съвремието вървяхме към изчезване.
Дали от благоприличие, или за да се спаси от буйното си домочадие, д-р Дий се разхождаше из оградената с тухлена стена градина сякаш бе лято, а не краят на януари. Беше с черна академична тога, прилепнала шапка, която покриваше и шията му, а върху нея носеше каскет. Имаше дълга бяла брада, а ръцете му бяха хванати зад гърба. Крачеше бавно из пустата градина.
— Д-р Дий? — извика Хенри през стената.
— Граф Нортъмбърленд! Надявам се, че сте в добро здраве? — Дий говореше тихо и дрезгаво, макар да се опита да промени тона (както правеха повечето) заради Хенри. Свали шапката и приглади косата си.
— Прилично за това време на годината, д-р Дий. Но не сме тук заради здравето ми. Водя ви приятели, за които ви писах в писмото си. Нека ви ги представя.
— С д-р Дий вече се познаваме. — Матю се усмихна лукаво и се поклони. Той познаваше всички странни същества от тази епоха. Защо не и Дий?
— Господин Ройдън — поздрави предпазливо Дий.
— Това е съпругата ми Даяна — представи ме Матю. — Тя е приятелка на графинята на Пембрук и помага на Нейно Благородие в алхимичните ѝ занимания.
— С графинята на Пембрук си кореспондираме по алхимични въпроси. — Дий забрави за мен и се съсредоточи върху собствените си връзки с благородническата каста. — В писмото си пишете, че искате да видите книгите ми, лорд Нортъмбърленд. От името на лейди Пембрук ли идвате?
Преди Хенри да му отговори, от къщата излезе жена с остри черти и широки бедра, облечена в тъмнокафява рокля, поръбена с кожа, която бе виждала и по-добри времена. Изглеждаше раздразнена. Но щом забеляза графа на Нортъмбърленд, се насили да придобие гостоприемно изражение.
— А това моята скъпа съпруга — каза неспокойно Дий. — Граф Нортъмбърленд и господин Ройдън са тук, Джейн — извика той.
— Защо не ги поканиш вътре? — скара му се Джейн и започна нервно да кърши ръце. — Ще си помислят, че не сме се приготвили за гости, а ние винаги сме готови. Мнозина търсят съветите на съпруга ми, милорд.
— Така е. И ние затова сме тук. Виждам, че сте в добро здраве, госпожо Дий. От господин Ройдън разбрах, че кралицата наскоро е удостоила дома ви с визита.
Джейн грейна.
— Наистина. Джон се среща три пъти с Нейно Величество от ноември насам. Последните два пъти бяха на далечната ни порта, когато тя пътуваше към Ричмънд.
— Нейно Величество бе много щедра с нас по Коледа — добави Дий и замачка каскета в ръце. Джейн го изгледа кисело. — Мислехме си… но няма значение.
— Прекрасно, прекрасно — каза бързо Хенри, за да спаси Дий от притеснението. — Но стига светски приказки. Има една специална книга, която бихме искали да видим…
— Библиотеката на съпруга ми се оказва по-ценна от него самия — вметна намусено Джейн. — Разходите ни за посещението при императора бяха огромни, а имаме много гърла да храним. Кралицата каза, че ще помогне. И наистина ни даде малка награда и обеща още.
— Без съмнение кралицата се е разсеяла от по-неотложните грижи. — Матю извади тежка кесия. — Ето остатъка от нейния дар. А и аз ценя съпруга ви, госпожо Дий, не само книгите му. Добавих нещо към помощта на Нейно Величество от наше име, като компенсация за грижите ви.