— Аз… Благодаря ви, господин Ройдън — заекна Дий и се спогледа със съпругата си. — Много мило от ваша страна да се погрижите за задълженията на кралицата. Държавните дела винаги са по важност пред нашите трудности, разбира се.
— Нейно Величество не забравя тези, които ѝ служат добре — подчерта Матю. Беше чиста лъжа, както добре знаеха всички в заснежената градина, но никой не посмя да я опровергае.
— Моля всички да се настаните удобно вътре около огъня — каза Джейн, чието гостоприемство рязко бе нараснало. — Ще ви донеса вино и ще се погрижа да не ви тревожат. — Тя направи реверанс на Хенри и се поклони дори още по-ниско на Матю, след това забърза към вратата. — Хайде, Джон. Ще станат на ледени висулки, ако ги държиш още малко навън.
След двайсет минути в дома на семейство Дий установих, че господарят и господарката на къщата бяха от онази особена порода брачни двойки, които непрекъснато се заяждаха за грешките и грубостта си, но същевременно бяха напълно отдадени един на друг. Разменяха си хапливи коментари, докато ние се наслаждавахме на новите гоблени (подарък от лейди Уолсингъм), новата кана за вино (подарък от сър Кристофър Хатън) и новата сребърна солница (подарък от маркизата на Нортхемптън). След като ни се похвалиха с лъскавите подаръци и спряха да се нападат, най-накрая ни заведоха в библиотеката.
— Май няма да ми е никак лесно да те изведа от тук — прошепна ухиленият Матю, след като видя възхитата, която се изписа на лицето ми.
Библиотеката на Джон Дий изобщо не бе това, което бях очаквала. Бях си я представяла като просторна лична читалня на заможен джентълмен от 19-и век. Но това не бе аристократично място за пушене на лула и четене край огъня. Стаята се осветяваше само със свещи и бе учудващо мрачна в този зимен ден. Край прозорците с южно изложение имаше дълга маса и няколко стола. По стените висяха географски карти, звездни схеми, анатомични диаграми и плакати от алманаси, които можеха да се купят от всяка лондонска аптека за няколко пенита. Бяха събирани с десетилетия и сигурно служеха на Дий за справка, когато правеше хороскопи или някакви други астрономически изчисления.
Дий притежаваше повече книги от който и да е колеж в Оксфорд и Кембридж и му трябваше работеща библиотека, а не такава, която само да показва. Не беше изненадващо, че най-ценното в нея не беше светлината или мебелите, а пространството. За да се възползва максимално от него, той бе наредил шкафове с полици и перпендикулярно на стените. Простите дъбови библиотеки имаха две лица, рафтовете им бяха с различни височини за различните размери елизабетински книги. Над тях имаше полегати плотове за четене, което даваше възможност да прегледаш текста и после надлежно да върнеш книга на мястото ѝ.
— Мили боже! — промърморих. Дий се обърна към мен смаян от възклицанието ми.
— Съпругата ми е възхитена, господин Дий — обясни Матю. — Никога не е била в такава голяма библиотека.
— Има много библиотеки, които са по-просторни от моята и могат да се похвалят с повече съкровища, госпожо Ройдън.
Джейн Дий се появи точно навреме, за да обърне разговора към бедността, в която живееше домочадието.
— Библиотеката на император Рудолф е много богата — каза тя и мина покрай нас с поднос с вино и захаросани плодове. — Въпреки това той не се посвени да открадне една от най-хубавите книги на Джон. Императорът се възползва от щедростта на съпруга ми и нямаме много надежда, че ще получим компенсация.
— Стига, Джейн — сгълча я Джон. — Негово Величество ни даде друга книга в замяна.
— И коя беше тази книга? — попита внимателно Матю.
— Много рядък текст — рече тъжно Дий, докато гледаше след жена си, която бе тръгнала към масата.
— Ами! Пълни глупости! — тросна се Джейн.
Ашмол 782. Трябваше да е това.
— Господин Плат ни спомена за тази книга. Затова сме тук. Може би ще можем да видим книгата на императора, след като се насладим на гостоприемството на съпругата ви? — предложи Матю с олимпийско спокойствие. Протегна ръка към мен, аз я хванах и я стиснах.
Докато Джейн се суетеше, наливаше вино и се оплакваше от цените на ядките през празничния сезон и как зарзаватчията едва не я разорил, Дий отиде да потърси Ашмол 782. Прегледа полиците на една от библиотеките и извади един том.
— Не е това — прошепнах на Матю. Беше прекалено малък.
Дий сложи книгата на масата пред Матю и отгърна корицата.