— Ако Ашмол 782 е при Рудолф, той не я държи в библиотеката си. Сигурно ще е в шкафа му за ценни вещи — промърмори разсеяно Матю, докато се взираше във водата.
— Значи този… Войнич не е книгата, която търсиш? — Хенри бе следил разговора ни с почтителен интерес. — Джордж ще е толкова разочарован, че не е разрешил загадката.
— Джордж може и да не я разрешил, Хал, но успя да хвърли доста светлина върху ситуацията — отвърна Матю. — Заедно с агентите на баща ми и моите ще успеем да намерим изгубената книга на Дий.
Хванахме прилива, за да се върнем по-бързо в града. На кея на Уотър Лейн ни посрещнаха запалени факли, но двама от хората на графиня Пембрук ни махнаха да не слизаме.
— Вървете към замъка Бейнард, господин Ройдън — извика единият през водата.
— Нещо сигурно не е наред — предположи Матю, застанал на носа на баржата. Хенри даде инструкции на гребците да продължат по реката към кея на графинята, който също бе осветен от факли и фенери.
— Да не е станало нещо с момчетата? — попитах Мери, когато тя се втурна да ни посрещне в коридора.
— Не. Те са добре. Елате в лабораторията. Веднага — извика тя през рамо, защото вече тичаше обратно към кулата.
Гледката, която ни посрещна, накара и двама ни с Матю да ахнем.
— Това е напълно неочакван растеж, Даяна — посочи Мери и приклекна. Очите ѝ застанаха на едно ниво с големия съд в основата на дестилационната, в който се намираха корените на черно дърво. То не беше като първото дърво, което бе изцяло сребърно и с доста по-деликатна структура. Това имаше дебел тъмен ствол и голи клони, които напомняха на дъба в Мадисън, който ни бе скрил от атаката на Жулиет. Аз бях извадила живота от него, за да спася Матю.
— Защо не е сребърно? — учуди се Матю и обви ръце около крехкото стъкло на дестилационния апарат.
— Използвах кръвта на Даяна — отвърна Мери.
Матю ме погледна невярващо.
— Погледни стената — посочих към кървящия огнедишащ дракон.
— Това е зелен дракон, символ на аква регия или аква фортис — каза той, след като хвърли любопитен поглед.
— Не, Матю. Хубаво го погледни. Забрави какво си мислиш, че изобразява, и си представи, че го виждаш за първи път.
— Dieu! — Беше шокиран. — Това моят герб ли е?
— Да. А забеляза ли, че опашката на дракона е в устата му? И че това изобщо не е обикновен дракон. Те имат четири крака. Това е огнедишащ дракон.
— Огнедишащ дракон. Като… — Матю изруга отново.
— Има десетки теории коя е била първата и най-важна основна субстанция, от която е направен философският камък. Според Роджър Бейкън, който е притежавал изчезналия ръкопис на д-р Дий, това е кръвта. — Бях уверена, че тази информация ще привлече вниманието на съпруга ми. Клекнах, за да огледам дървото.
— А ти видя стенописа и последва инстинктите си. — След кратка пауза Матю прокара пръст по восъка, запечатващ съда, и го счупи. Мери затаи дъх от ужас, че може да провали опита ѝ.
— Какво правиш? — попитах шокирана.
— Доверявам се на едно свое собствено предчувствие и добавям нещо в дестилационния апарат. — Матю вдигна китка към устата си, а след това я надвеси над тясната пролука. Тъмната му гъста кръв покапа в разтвора и падна на дъното. Всички се взряхме там.
Точно когато реших, че нищо няма да се случи, по ствола на дървото полазиха тънки червени нишки, а на голите клони се появиха златни листа.
— Вижте това — възкликнах с изумление.
Матю ми се усмихна. Усмивката му все още бе попарена от известно съжаление, но в нея имаше и надежда.
Сред листата се показаха червени плодове и заблестяха като малки рубини. Мери зашепна молитва, очите ѝ бяха широко отворени.
— Моята кръв създаде структурата на дървото, а твоята я накара да роди плод — произнесох бавно. Ръката ми се стрелна към празната ми утроба.
— Да. Но защо? — попита Матю.
Ако нещо можеше да ни обясни мистериозната трансформация, когато вещица и кръвопиец съединиха кръвта си, то това бяха странните картини и тайнственият текст на Ашмол 782.
— Колко време каза, че ти трябва, за да върнеш книгата на Дий? — попитах.
— О, не вярвам да е много — промърмори той. — Не и след като си го наумя.
— Колкото по-бързо, толкова по-добре — казах нежно и сплетох пръсти с неговите, докато гледахме чудото, което моята и неговата кръв бяха сътворили.
25.
Странното дърво продължи да расте и на следващия, и на последващия ден. Плодовете му узряха и паднаха сред корените в живака и първичната материя. Образуваха се нови пъпки, цъфнаха и се разтвориха. Веднъж дневно листата ставаха от златни зелени и после отново златни. Понякога израстваха нови клони или нов корен започваше да търси живителни сокове.