— Матю не е любимец на кралицата, той е неин шпионин. — Покрих устата си с ръка, но беше прекалено късно да върна думите си назад.
— Едното не изключва другото, освен когато става въпрос за Уолсингъм. Кралицата намира строгия му морал за влудяващ, а киселото му изражение за непоносимо. Но Нейно Величество харесва Матю Ройдън. Дори опасно много, както биха се изразили някои. А съпругът ви крие много тайни. — Сесил се изправи на крака с помощта бастун и простена. — Върнете се в Удсток, госпожо. Така е най-добре за всички.
— Няма да оставя съпруга си. — Елизабет може и да ядеше царедворци на закуска, както ме предупреди Матю, но нямаше да ме изгони от града. Не и когато най-накрая се бях устроила, бях намерила приятели и се учех да правя магии. И със сигурност не и когато Матю се връщаше като пребит вечер и по цели нощи отговаряше на писма, които му пращаха информаторите на кралицата, баща му и Паството.
— Предайте на Матю, че съм наминал. — Лорд Бъргли тръгна бавно към вратата. На прага се сблъска с Франсоаз, която носеше голяма кана вино и изглеждаше недоволна. Когато ме видя, очите ѝ се изцъклиха. Никак не ѝ хареса, че посрещам гости с разкопчан корсаж. — Благодаря за разговора, госпожо Ройдън. Беше много осветляващ.
Ковчежникът на Англия тръгна бавно надолу по стълбите. Беше прекалено стар, за да се движи сам късно следобед през януари. Последвах го до стълбищната площадка и се загледах притеснено след него.
— Придружи го, Франсоаз — настоях. — И не го изпускай от очи, докато не намери собствените си прислужници. — Те вероятно бяха в «Кардиналската шапка» и се напиваха с Кит и Уил или чакаха във файтоните в края на Уотър Лейн. Не бих искала да съм последната, видяла жив най-важния съветник на кралица Елизабет.
— Няма нужда, няма нужда — отказа Бъргли през рамо. — Аз съм само един старец с бастун. Крадците ще ме пренебрегнат в полза на някой с обеца или украсен дублет. С просяците мога да се справя, ако се наложи. А и моите хора не са далеч. Но не забравяйте съвета ми, госпожо.
И след това изчезна в мрака.
— Господи! — Франсоаз се прекръсти, след това кръстоса пръсти против уроки. — Той има стара душа. Не ми хареса как ви гледаше. Добре, че милорд още не се е прибрал. И на него нямаше да му хареса.
— Уилям Сесил е достатъчно възрастен, за да ми бъде дядо, Франсоаз — отвърнах ѝ троснато, върнах се в топлата всекидневна и най-накрая разхлабих докрай връзките. Простенах, когато натискът върху тялото ми намаля.
— Лорд Бъргли не ви гледаше така, сякаш иска да ви вкара в леглото си. — Франсоаз погледна демонстративно към корсажа ми.
— Нима? А как ме гледаше тогава? — Налях си вино и се отпуснах на креслото. Денят очевидно щеше да завърши зле.
— Сякаш сте агне, готово за клане, и той преценява каква печалба ще му донесете.
— Кой заплашва да изяде Даяна за вечеря? — Матю бе пристигнал незабележимо като котка и вече си сваляше ръкавиците.
— Твоят гост. Когото за малко изпусна. — Отпих от виното. Щом преглътнах, Матю веднага взе чашата от ръцете ми. Цъкнах с език от раздразнение. — Не може ли преди да направиш нещо, да махнеш с ръка или да дадеш някакъв друг знак, с който да ме предупредиш? Плаша се, когато се появяваш пред мен изведнъж.
— Както правилно отгатна, аз се издавам, когато гледам през прозореца, но съм длъжен да отбележа, че ти пък се издаваш, като сменяш темата. — Той отпи от виното и остави чашата на масата. Потри уморено лицето си. — Какъв гост?
— Уилям Сесил ме чакаше край камината, когато се прибрах.
Матю остана зловещо неподвижен.
— Той е най-страшният дядо, когото някога съм виждала — продължих и посегнах отново към виното. — Бъргли може и да прилича на Дядо Коледа с бялата си коса и брада, но аз не бих обърнала незащитения си гръб към него.
— Много мъдро — каза тихо Матю. Обърна се към Франсоаз. — Какво искаше?
Тя сви рамене.
— Не знам. Беше тук, когато се прибрах със свинския пай на мадам. Лорд Бъргли помоли за вино. Онзи демон изпи всичко в къщата. Отидох да купя.
Матю изчезна. Върна се с по-спокойна крачка, изглеждаше облекчен. Аз скочих на крака. Мансардата и всички тайни, които криеше.
— А дали…
— Не — прекъсна ме Матю. — Всичко е точно както го бях оставил. Уилям обясни ли защо е дошъл?
— Лорд Бъргли помоли да ти кажа, че е наминал. — Поколебах се. — И ме посъветва да напусна града.
В стаята влязоха Ани, бърборещият Джак и ухиления Пиер, но само след един поглед към лицето на Матю усмивката на прислужника замръзна. Взех спалното бельо от Ани.