— Щях да сложа роклята, в която се омъжих — протестирах.
— Но тя е френска! — възкликна Мери ужасена. — Не може да си с нея!
Бродиран сатен, богато кадифе, искряща коприна с вплетени нишки от истинско злато и сребро, купища прозрачни платове с незнайна употреба минаха покрай мен.
— Това е прекалено много, Мери. Как си го представяш? — казах, докато избягвах на косъм сблъсък с една от прислужниците ѝ.
— Никой не влиза в битка без подходящо снаряжение — подчерта Мери с характерната си смесица от високомерие и хапливост. — Нейно Величество, бог да я пази, е ужасяващ противник. Ще имаш нужда от цялата защита, която моят гардероб може да ти предложи.
Започнахме да избираме заедно. Как щяхме да направим корекциите, за да могат дрехите на Мери да ми станат, за мен беше пълна загадка, но знаех, че е по-добре да не питам. Аз бях Пепеляшка и горските птички и феите пристигаха, когато графинята на Пембрук сметнеше за необходимо.
Накрая се спряхме на черна рокля, богато избродирана със сребърни династични лилии и рози. Мери каза, че моделът е от миналата година и няма богата пола, каквато сега била актуална. Елизабет щяла да остане доволна от пренебрежението ми към капризите на модата.
— А черното и сребърното са цветовете на кралицата. Затова и Уолтър винаги е облечен с такива дрехи — обясни тя и приглади бухналите ръкави.
Но на мен най̀ ми хареса бялата сатенена фуста, която щеше да се вижда през разделената отпред пола. Тя също бе избродирана с фигури от флората и фауната, както и с елементи от класическата архитектура, научни инструменти и женски персонификации на изкуствата и науките. Разпознах същата талантлива ръка, която бе създала обувките на Мери. За по-сигурно избягвах да пипам бродериите, за да не би лейди Алхимия да си тръгне от фустата, преди да съм имала възможност да я понося.
Трябваха четири жени и два часа, за да бъде облечена. Първо завързаха връзките на дрехите ми. Полата бе повдигната до абсурдни пропорции с голям кринолин, който беше точно толкова неудобен, колкото си бях представяла. Яката ми беше огромна и помпозна, но Мери ме увери, че на кралицата щяла да бъде още по-голяма. После тя закачи на кръста ми щраусово ветрило. То висеше като махало и се поклащаше, когато вървях. С пухкавите си пера и дръжка, украсена с рубини и перли, аксесоарът струваше поне десет пъти повече от моя капан за мишки и аз бях доволни, че е вързан за мен.
Изборът на бижута се оказа проблематичен. Мери вадеше от ковчежето си скъпоценност след скъпоценност. Аз настоявах да си сложа обеците на Изабо, вместо диамантените, които графинята ми предложи. Те стояха учудващо добре с наниза от перли, който Джоан преметна на рамото ми. За мой ужас Мери развали огърлицата от цветенца, която Филип ми бе подарил за сватбата, и закачи едно от тях в средата на корсажа ми. Хвана перлите с червена панделка и ги върза за брошката. След дълга дискусия двете с Франсоаз се спряха на семпла, прилепнала по шията огърлица. Ани прикрепи златната ми стрела за яката с друга брошка, а Франсоаз ми направи прическа със сърцевидна форма. Накрая Мери сложи перлено украшение на тила ми и покри плитките, които Франсоаз бе събрала там.
Матю, който ставаше все по-мрачен с наближаването на съдбовния час, успя да се усмихне и да изглежда подходящо впечатлен.
— Чувствам се като в театрален костюм — казах тъжно.
— Изглеждаш прекрасно, направо невероятно — увери ме той. Намерих го много хубав и достолепен в черния кадифен костюм. Носеше медальона с моя портрет на шията си. Дългата верижка бе закачена на копче така, че да се вижда луната, а образът ми да е близо до сърцето му.
Първо видях само кремавия покрив на двореца Ричмънд с кралското знаме, което се вееше отгоре му на вятъра. Скоро се появиха още кули, които сияеха в мразовития зимен въздух като в приказка. После зърнах и целия дворцов комплекс: странната правоъгълна арка от югоизток, главната триетажна страда от югозапад, оградена с широк ров, както и овощната градина зад високия зид отвъд. Зад главната страда имаше още кули, сред които и две постройки, които ми напомняха за колежа «Итън». Зад градината се издигаше огромен подемник и множество мъже разтоварваха кутии и пакети за кухните и складовете на двореца. Бейнард винаги ми бе изглеждал много импозантен, но сега ми се струваше запусната бивша кралска резиденция.
Гребците насочиха баржата към кея. Матю не обърна внимание на втренчените погледи и въпросите и остави Пиер и Галоуглас да отговарят вместо него. На външен наблюдател Матю би се сторил малко отегчен. Но аз бях достатъчно близо до него, за да видя как оглежда внимателно речния бряг. Знаех, че е нащрек.