— Все едно бях затворен в кола за превоз на добитък с всички онези топлокръвни, скупчени край мен. Опитах се да отида някъде да подишам чист въздух, но съседните стаи бяха пълни с вещици.
— Вещици ли? — Слязох от масата, на която се бях качила, за да прибера сабята на Матю на безопасно място в най-горната част на гардероба. Готвех се за пристигането на Джак.
— Десетки вещици — уточни Матю. — Оплакваха се от случващото се в Германия. Къде е Галоуглас?
— Отиде да купи яйца и да намери икономка и готвачка. — Франсоаз направо бе отказала да се присъедини към нашата експедиция в Централна Европа, която смяташе за земя на безбожници лутерани. Беше се върнала в «Старата ложа» и глезеше Шарл. Галоуглас ми служеше за паж и момче за всичко, докато пристигнат останалите. Владееше отлично немски и испански, което го правеше незаменим при набавянето на провизии. — Разкажи ми още за вещиците.
— Градът е убежище за всички същества в Централна Европа, които се страхуват за сигурността си — демони, вампири и вещици. Но вещиците са особено добре дошли в двора на Рудолф, защото той копнее да придобие познанията им. И способностите им.
— Интересно — отбелязах. Веднага щом се почудих за самоличността им, пред третото ми око се появиха множество лица. — Кой е магьосникът с червената брада? А вещицата с едно синьо и едно зелено око?
— Няма да останем тук толкова дълго, че да има значение кои са — каза Матю злокобно на път към вратата. След като изпълни задълженията си към Елизабет за деня, сега се отправяше към Стария град на Прага, за да върши работа за Паството. — Ще се видим преди залез. Остани тук, докато Галоуглас се върне. Не искам да се изгубиш. — Всъщност по-вярното бе, че не искаше да се срещам с вещици.
Галоуглас се върна на «Споренгасе» с две вампирки и един геврек. Подаде ми тестеното кръгче и ми представи двете ми нови прислужници.
Каролина (готвачката) и Тереза (икономката) бяха част от голям вампирски клан от Бохемия, отдаден на служба на аристокрацията и важни чуждестранни гости. Също като семейство Дьо Клермон, те бяха спечелили репутацията си — и необичайно високите си заплати — заради свръхестественото си дълголетие и вълча вярност. На съответната цена бяхме успели да купим и уверението на старейшината на клана, че всичко ще се пази в тайна. Жените бяха пратени при нас от резиденцията на папския наместник. Посланикът великодушно се бе съгласил да ни ги предостави от уважение към семейство Дьо Клермон. Все пак те бяха помогнали при последния избор на папа и той знаеше кой се грижи за интересите му. За мен пък беше важно, че Каролина умееше да приготвя омлети.
След като въведохме ред в домакинството, Матю започна да се качва всяка сутрин до замъка, докато аз разопаковах багажа, срещах се със съседите от квартала в подножието на дворцовите крепостни стени, който се наричаше Мала Страна, и чаках отсъстващите членове на семейството. Липсваше ми жизнерадостта и невинността на Ани, както и умението на Джак винаги да се забърква в неприятности. Витата ни улица бе пълна с деца на всякаква възраст и от разни националности, тъй като много посланици живееха на нея. Оказа се, че Матю не е единственият чужденец в Прага, когото императорът държи на дистанция. Всеки, с когото се срещах, разказваше на Галоуглас как Рудолф пренебрегвал някоя важна персона, за да прекара часове с начетен антиквар от Италия или скромен миньор от Саксония.
В късния следобед от първия ден на пролетта, в който къщата бе изпълнена с уютни аромати на свинско и кнедли, едно непослушно осемгодишно момченце ме дръпна за ръкава.
— Госпожо Ройдън! — извика Джак и лицето му се завря в корсажа му, а ръцете му ме обгърнаха. — Знаеш ли, че Прага е всъщност четири града в един? Лондон е само един град. И има дворец и река. Утре Пиер ще ми покаже воденицата.
— Здравей, Джак — поздравих го и го погалих по главата. Дори по време на уморителното вледеняващо пътуване до Прага бе успял да порасне на височина. Пиер сигурно го бе тъпкал с храна. Вдигнах поглед и се усмихнах на Ани и Пиер. — Матю много ще се зарадва, че всички сте пристигнали. Липсвахте му.
— И той ни липсваше — каза Джак и вдигна глава, за да ме погледне. Под очите му имаше тъмни кръгове и изглеждаше изтощен.
— Да не си боледувал? — попитах и пипнах челото му. Настинките можеха да бъдат смъртоносни в този суров климат, а се говореше и за отвратителна епидемия в Стария град, която според Матю беше грипна.
— Не можеше да спи добре — отвърна тихо Пиер. По сериозния му тон познах, че има и още нещо, но то можеше да почака.