— Е, тази нощ ще се наспиш. В стаята ти има огромно пухено легло. Върви с Тереза, Джак. Тя ще ти покаже къде са ти нещата и ще те изкъпе преди вечеря.
В името на вампирското благоприличие топлокръвните щяха да спят заедно с мен и Матю на третия етаж, тъй като къщата беше тясна и на първия етаж имаше място само за всекидневна и кухня. Това означаваше, че вторият бе запазен за приемане на гости. Останалите вампири от домакинството си бяха заплюли мансардата на четвъртия етаж, от който се откриваше прекрасна гледка, а прозорците му можеха да се отварят и да пускат стихиите вътре.
— Господин Ройдън! — изкрещя Джак, хвърли се към вратата и я отвори, преди Тереза да успее да го спре. Беше пълна мистерия как забеляза облечения в тъмносиви вълнени дрехи Матю в припадащия мрак.
— Спокойно — каза Матю и хвана момчето, преди да успее да се нарани, като се блъсне в яките му вампирски крака. Галоуглас му свали шапката, когато то мина покрай него, и му разроши косата.
— За малко да замръзнем. В реката. И шейната се обърна веднъж, но кучето не беше ранено. Ядох печен глиган. А Ани си заклещи полата на колелото на каруцата и за малко да падне от нея. — Джак едвам смогваше да изговори всички подробности от пътуването. — Видях падаща звезда. Не беше много голяма, но Пиер каза, че трябва да споделя за нея с господин Хариът, когато се върнем у дома. Нарисувах я, за да може да я види. — Джак пъхна ръка в мръсния си дублет и извади също толкова мръсен лист хартия. Подаде го на Матю с благоговение, каквото обикновено се отдаваше на светини.
— Много добре — похвали го Матю, докато оглеждаше рисунката внимателно. — Харесва ми как си предал извивката и опашката. И си нарисувал и други звезди край нея. Браво, Джак. Господин Хариът ще остане доволен от наблюдателността ти.
Джак се изчерви.
— Това беше последният ми лист. В Прага продават ли хартия? — В Лондон Матю зареждаше Джак с купчина листове всяка сутрин. Как малкият ги хабеше толкова бързо — можехме само да предполагаме.
— Пълно е с хартия тук — каза Матю. — Пиер ще те заведе до магазина в Мала Страна утре.
След това вълнуващо обещание се оказа трудно да качим децата горе, но за щастие Тереза притежаваше достатъчно от онази смесица от нежност и твърдост, необходима за справянето със задачата. Така четиримата възрастни получихме възможност да поговорим на спокойствие.
— Джак боледувал ли е? — попита смръщеният Матю.
— Не, милорд. След като тръгнахте, не можеше да спи добре. — Пиер се поколеба. — Мисля, че ужасите от миналото му го преследват.
Сбръчканото чело на Матю се отпусна, но той продължаваше да изглежда притеснен.
— Но иначе пътуването мина според очакванията, нали? — Това бе уклончивият му начин да попита дали не са били нападнати от бандити или измъчвани от свръхестествени същества.
— Беше дълго и мразовито пътуване — отвърна делово Пиер, — а децата непрекъснато бяха гладни.
Галоуглас щеше да се пръсне от смях.
— Е, на мен ми звучи напълно в реда на нещата.
— А вие, милорд? — Пиер погледна косо господаря си. — Прага оказа ли се такава, каквато очаквахте?
— Рудолф още не ме е приел. Според слуховете Кели се е качил на Прашна брана[77] и взривява дестилатори и бог знае още какво — съобщи му Матю.
— А Старият град?
— Той си е такъв, какъвто винаги е бил. — Матю говореше с лековат и весел тон, сигурен признак, че нещо го тревожи.
— Стига да не давате ухо на клюките от еврейския квартал. Според тях някаква вещица направила същество от глина, което нощем обикаляло улиците. — Галоуглас извърна невинен поглед към чичо си. — Като изключим това, всичко на практика си е както последния път, когато идвахме тук, за да помогнем на император Фердинанд да опази града през 1547 г.
— Благодаря ти, Галоуглас — процеди Матю. Тонът му бе станал хладен като вятъра над реката.
Със сигурност трябваше нещо повече от обикновено заклинание, за да се направи същество от кал, което може да се движи. Подобни слухове можеха да означават само едно: някъде в Прага имаше тъкачка като мен, която можеше да се движи между света на живите и света на мъртвите. Но нямаше нужда да се карам на Матю, че не е споделил тази тайна. Племенникът му ме изпревари.
— Нали знаеш, че не можеш да криеш новината за глиненото същество от леля? — Галоуглас поклати учудено глава. — Не прекарваш достатъчно време на пазара. Жените от Мала Страна знаят всичко, включително и какво е закусвал императорът, както и че отказва да те приеме.
Матю прокара пръсти по изрисуваната дървена повърхност на триптиха и въздъхна.
— Ще трябва да занесеш това в двореца, Пиер.