— Но това е от олтара в Сет-Тур — възрази прислужникът. — Императорът е известен с предпазливостта си. Въпрос на време е да ви приеме.
— Времето не ни достига, а и семейство Дьо Клермон има достатъчно украси за олтар — отвърна тъжно Матю. — Нека напиша послание до императора и след това можеш да тръгваш.
Малко по-късно той изпрати Пиер с триптиха. Слугата се върна с празни ръце също като господаря си и без уверение за бъдеща среща.
Навсякъде около мен нишките, които свързваха различните светове, се обтягаха и премятаха в тъкан, която бе прекалено голяма, за да я схвана и разбера. Но в Прага назряваше нещо. Усещах го.
Същата нощ се събудих от тихи гласове в стаята до спалнята ни. Матю не беше до мен и не четеше, както го бях оставила, преди да потъна в сън. Отидох да видя кой е при него.
— Кажи ми какво се случва, когато засенча лицето на чудовището отстрани. — Ръката на Матю започна да се движи бързо по големия лист хартия пред него.
— То изглежда още по-далеч! — прошепна Джак, поразен от преобразяването.
— Опитай и ти — предложи Матю и му подаде перото. Момчето го стисна съсредоточено с изплезен език. Матю го погали по гърба, за да накара стегнатите мускули на слабото му телце да се отпуснат. — Колко много чудовища — промърмори той и ме погледна в очите.
— Искаш ли да нарисуваш и твоите? — Джак побутна листа към Матю. — Тогава и ти ще можеш да спиш.
— Твоите чудовища прогониха моите — отвърна Матю и погледна момчето със сериозно изражение. Сърцето ме болеше за детето и за всичко, което бе изтърпяло в краткия си живот.
Матю срещна очите ми отново и с леко кимване на главата ми даде да разбера, че всичко е под контрол. Пратих му въздушна целувка и се върнах в топлото пухено гнезденце на нашето легло.
На следващия ден получихме бележка от императора. Беше запечатана с дебел восък и вързана с панделка.
— Картината свърши работа, милорд — каза извинително Пиер.
— Така излиза. Много я харесвах. Е, сега ще имам достатъчно време, за да си я върна — отвърна Матю и се облегна на стола си. Дървото изскърца в знак на протест. Той протегна ръка за писмото. Почеркът беше много усукан, с толкова завъртулки и ченгелчета, че почти не се четеше.
— Защо почеркът е толкова сложен? — почудих се аз.
— Баща и син Хуфнагел[78] пристигнаха от Виена и нямат с какво да си запълват времето. Колкото по-завъртян е почеркът, толкова по-красив е, поне така смята Негово Величество — обясни Пиер.
— Този следобед отивам при Рудолф — съобщи Матю с доволна усмивка, докато сгъваше писмото. — Баща ми ще е доволен. Той ми прати пари и бижута, но май семейство Дьо Клермон този път ще мине тънко.
Пиер му подаде друго по-малко писмо, адресирано с по-прост почерк.
— Императорът е добавил и послепис. Собственоръчно.
Надникнах през рамото на Матю, докато той го четеше.
— Bringen das Buch. Und die Hexe. — Долу се виждаше сложният подпис на императора с украсено «Р», завъртени «д» и «л» и двойно «ф».
Немският ми бе поръждясал, но посланието бе ясно: донеси книгата и доведи вещицата.
— Май прибързах с изказванията — промърмори съпругът ми.
— Казах ти да го примамиш с големите платна на Тициан от Венеция, които дядо взе от крал Филип, въпреки че жена му възразяваше — отбеляза Галоуглас. — Също като чичо, и Рудолф незнайно защо си пада по червенокоси. И по неприлични картини.
— И вещици — промълви съпругът ми под носа си. Хвърли писмото на масата. — Не картината го е привлякла, а Даяна. Може би трябва да откажем поканата.
— Това е заповед, чичо — изтъкна Галоуглас и се смръщи.
— А Ашмол 782 е у Рудолф — добавих аз. — Книгата няма просто ей така да се появи пред «Трите гарвана» на «Споренгасе». Ще трябва да я намерим.
— Да не би да ни наричаш гарвани, лельо? — попита Галоуглас, като се направи на обиден.
— Говоря за табелата на къщата, глупако. — Като всяка постройка на улицата, и нашата имаше символ на вратата, а не номер. След пожар в града в средата на века дядото на императора поискал да се измисли начин къщите да се различават и по нещо друго, освен по украсата на външните стени.
Галоуглас се ухили.
— Много добре знам за какво говориш. Но обичам да те гледам как сияеш, когато аурата ти се усили.
Завих се в предпазващата магия и намалих сиянието си до по-приемливи човешки нива.
— От друга страна — продължи Галоуглас, — сред моите хора се смята за голям комплимент да те сравнят с гарван. Аз ще съм Мунин, а Матю ще наречем Хугин[79]. А ти ще си Гьондул[80], лельо. От теб ще излезе хубава валкирия.