— Може би — смотолеви Кели, като оправяше робата си.
— Не е успял. — Матю го пусна с отвращение. — Надушвам двуличието през страха му.
— Написана е на чужд език. Дори рави Льов не можа да я разчете.
— Значи махаралът[89] е виждал книгата? — Матю беше застинал нащрек, както изглеждаше винаги, преди да скочи.
— Явно не си питал рави Льов за нея, когато беше в еврейския квартал да издириш вещицата, създала онова глинено създание, което наричат голем. Както не си намерил виновницата и творението ѝ. — Кели го изгледа с презрение. — Дотук с прочутата ти власт и влияние. Не можеш дори да изплашиш евреите.
— Не мисля, че думите са на иврит — намесих се, спомняйки си бързо движещите се символи, които бях зърнала в палимпсеста.
— Не са. Императорът извика рави Льов в двореца, за да се увери.
Кели беше разкрил повече, отколкото бе възнамерявал. Погледът му се насочи към бастуна и нишките около него се загърчиха и заизвиваха. Представих си го как вдига бастуна, за да удари някого. Какво беше намислил?
И тогава осъзнах — възнамеряваше да удари мен. От гърлото ми се изтръгна нечленоразделен звук и когато вдигнах ръка, бастунът на Кели полетя право към нея. Ръката ми за момент се превърна в клон, след което възвърна обичайната си форма. Замолих се всичко да се е случило твърде бързо, за да е видял промяната. Изражението на лицето му разкри, че надеждите ми са напразни.
— Внимавай императорът да не те види да правиш това — подсмихна се Кели. — Ще те заключи някъде като поредното причудливо зрелище. Казах ти всичко, което искаше да знаеш, Ройдън. Отзови псетата на Паството.
— Не мисля, че мога да го направя — сви рамене Матю, като вземаше бастуна от мен. — Ти не си безобиден, каквото и да си мисли Жербер. Ще те оставя обаче на мира. Засега. Внимавай да не привлечеш отново вниманието ми и може да доживееш до лятото.
Той захвърли бастуна в ъгъла.
— Лека нощ, господин Кели — сбогувах се и взех наметалото си. Исках час по-скоро да се махна от демона.
— Наслаждавай се на краткото си време под слънцето, вещице. Хубавите дни минават бързо в Прага. — Кели не помръдна от мястото си, докато двамата с Матю слизахме по стълбите.
И на улицата усещах побутващите му погледи. А когато погледнах назад към «Магарето и яслите», извитите и накъсани нишки, свързващи Кели със света, потръпнаха злобно.
29.
След дни внимателни преговори Матю успя да уреди среща с рави Юда Льов. За да намери време за нея, Галоуглас трябваше да отмени ангажиментите ми в двора, като обясни, че съм се разболяла.
За съжаление обяснението му привлече вниманието на императора и къщата се напълни с лекарства — terra sigillata, глината с чудодейните лечебни свойства; безоарни камъни, събрани от жлъчните мехури на кози, които предпазваха от отрова; чаша от рог на еднорог с една от семейните рецепти на императора за електуарий[90]. Рецептата включваше печене на яйце в шафран, стриването му на прах със синапено семе, ангелика, хвойна, камфор и няколко други мистериозни субстанции, и превръщането на праха в паста с петмез и лимонов сок. Рудолф изпрати и д-р Хайек да я приготви. Аз обаче уведомих имперския лекар, че нямам никакво намерение да поглъщам подобна разваляща апетита смес.
— Ще уверя императора, че ще се оправите — иронично рече той. — За щастие Негово Величество е твърде загрижен за собственото си здраве, за да рискува да се разходи по «Споренгасе» и да провери лично прогнозата ми.
Благодарихме му многословно за дискретността и го изпратихме у дома с едно от печените пилета, които ни бяха доставили от кралската кухня с надеждата да възвърнат апетита ми. Изхвърлих в огъня вървящата с него бележка («Ich verspreche Sie werden nicht hungem. Ich halte euch zufrieden. Rudolf»[91]), след като Матю ми обясни, че думите са подбрани по такъв начин, че не е ясно дали става въпрос за пилето, или за някакъв друг глад.
Докато пресичахме река Молдау[92] на път за Стария град, за първи път ми се отвори възможност да се сблъскам с оживлението на градския център. Обиграни търговци сключваха сделки в аркадите под къщи на по три и четири етажа, които се издигаха плътно една до друга покрай виещите се улички. Когато продължихме на север, градът се промени. Къщите станаха по-малки, жителите бяха по-бедно облечени, магазините не изглеждаха така процъфтяващи. Пресякохме една широка улица и минахме през портата на еврейския квартал. Над пет хиляди евреи живееха в малкото пространство, притиснато между индустриалната част покрай реката, главния площад на Стария град и един манастир. Кварталът беше претъпкан — невъобразимо претъпкан дори по стандартите на Лондон. Къщите бяха не толкова построени, колкото растяха, сякаш всяка постройка се развиваше органически от стените на някоя друга, подобно на камерите на черупката на охлюв.