Открихме рави Льов, след като минахме по дълъг криволичещ маршрут, който ме накара да закопнея за торба с трохи, по които да намеря обратния път. Жителите хвърляха предпазливи погледи към нас, но не смееха да ни поздравят. Онези, които го правеха, наричаха Матю «Гавриил». Това бе едно от многото му имена и използването му тук показваше, че съм се озовала в една от заешките му дупки и в скоро време ще се срещна с още една от миналите му самоличности.
Когато се озовах пред любезния господин, известен като махарал, разбрах защо Матю говори за него с почит. Рави Льов излъчваше същото тихо усещане за власт, което бях забелязала и у Филип. В сравнение с неговото достойнство грандиозните жестове на Рудолф и сприхавостта на Елизабет изглеждаха смешни. И всичко това бе още по-поразително в тази епоха, когато грубата сила бе обичайният метод за налагане на една воля над други. Репутацията на махарала се основаваше на учеността и ума, а не на физическата сила.
— Махаралът е един от най-чудесните хора, живели някога — беше ми казал Матю, когато го помолих да ми разкаже повече за Юда Льов. Като знаех откога Матю бродеше по тази земя, това бе голямо признание.
— Гавриил, мислех си, че двамата с теб сме приключили — строго рече рави Льов на латински. Изглеждаше и говореше досущ като директор на училище. — Не ти казах името на вещицата, която направи голема, няма да ти го кажа и сега. — Рави Льов се обърна към мен. — Съжалявам, фрау Ройдън. Съпругът ви ме накара да забравя за обноските си. За мен е удоволствие да се запозная с вас.
— Не съм дошъл заради голема — изтъкна Матю. — Днес съм тук по частна работа. Във връзка с една книга.
— За коя книга става въпрос? — Макар че махаралът дори не мигна, раздвижването на въздуха около мен намекваше за някаква по-недоловима реакция от негова страна. След срещата с Кели бях осъзнала, че магията ми трепти, сякаш е потопена в невидимо течение. Моят огнедишащ дракон се размърдваше. И нишките около мен избухнаха в цветове, осветяваха някой предмет, човек или маршрут по улиците, сякаш се опитваха да ми кажат нещо.
— За един том, който съпругата ми откри в един университет далеч оттук — обясни Матю.
Изненадах се, че е така откровен. Рави Льов също се изненада.
— А, значи днес ще сме честни един към друг. По-добре да продължим на някое по-спокойно местенце, за да се насладя на изживяването. Да идем в кабинета ми.
Той ни заведе в една от малките стаи, забутани в лабиринта на приземния етаж. Помещението изглеждаше успокояващо познато с издрасканото си бюро и купищата книги. Разпознах миризмата на мастило и нещо, което ми напомни за кутията от колофон в студиото за танци от детството ми. В желязна тенджера до вратата имаше нещо като малки кафяви ябълки, които плаваха в също толкова кафява течност. Приличаше на реквизит на вещица, което ме накара да се запитам тревожно какви ли други неща се спотайват в противните дълбини на казана.
— Това мастило по-добро ли е? — попита Матю, побутвайки една от плаващите топки.
— Да. Много ми помогна, като ми каза да добавя и онези нокти. Нужни са по-малко сажди, за да стане черно, плътността също е по-добра. — Рави Льов посочи стола. — Моля, седнете. — Той изчака да се настаня и се отпусна в единствения друг стол — висок, с три крака. — Гавриил ще остане прав. Не е млад, но краката му са силни.
— Достатъчно млад съм, за да седя в краката ти като някой от учениците ти, махарал. — Матю се ухили и плавно се отпусна на пода, като скръсти по турски крака.
— Учениците ми са достатъчно разумни, за да не седят на земята в такъв студ. — Рави Льов ме погледна внимателно. — И така, да караме по същество. Защо жената на Гавриил бен Ариел е изминала толкова път, за да намери една книга?
Изпитах смущаващото чувство, че не говори за пресичането на реката, нито дори за пътуването през Европа. Откъде би могъл да знае, че не съм от тази епоха?
Веднага щом умът ми оформи въпроса, във въздуха над рамото на рави Льов изплува мъжко лице. Макар и младо, то вече имаше бръчките на тревогата около дълбоко поставените сиви очи, а тъмнокафявата брада беше започнала да побелява в средата.
— Друга вещица ви е разказала за мен — тихо рекох аз.
Рави Льов кимна.
— Прага е чудесен град, ако искаш да научиш новини. Уви, половината от тях не са истина. — Той замълча в очакване и накрая ме подкани: — Книгата?