— Мислим, че в нея има информация как са се появили създания като Матю и мен — обясних аз.
— Това не е никаква загадка. Бог ви е сътворил, също както е сътворил мен и император Рудолф — отвърна махаралът и се настани по-удобно на стола си. Беше заел типичната поза на учител, развивала се естествено през годините, в които бе давал възможност на учениците си да възприемат новите идеи. Изпитах познатото чувство на трепетно очакване и ужас, докато подготвях отговора си. Не исках да разочаровам рави Льов.
— Може би, но Бог е дал на някои от нас допълнителни таланти. Не можете да съживите мъртвото, рави Льов — казах, отговарях му така, сякаш беше наставник в «Оксфорд». — Нито пък ви се появяват странни лица, когато задавате съвсем прост въпрос.
— Вярно е. Но вие не управлявате Бохемия, а немският на съпруга ви е по-добър от моя, макар да говоря този език от дете. Всеки от нас е уникално надарен, фрау Ройдън. В привидния хаос на света има доказателства за божествения план.
— Говорите така уверено за божествения план, защото знаете произхода си от Тора — отвърнах аз. — Книгата, която християните познават като Битие, вие наричате Bereishit, «В началото». Права ли съм, рави Льов?
— Май съм водил теологични разговори с неподходящия член на семейството на Ариел — сухо рече рави Льов, макар че очите му проблеснаха дяволито.
— Кой е Ариел? — попитах.
— Баща ми е известен с това име сред народа на рави Льов — обясни Матю.
— Ангелът на гнева? — Намръщих се. Това изобщо не отговаряше на онзи Филип, когото познавах.
— Господарят с власт над земята. Някои го наричат Лъва на Йерусалим. Неотдавна моите хора имаха причина да бъдат благодарни на Лъва, макар че евреите не са забравили и никога няма да забравят многото му прегрешения от миналото. Но Ариел прави усилия да изкупи вината си. А Бог е онзи, който съди. — Рави Льов обмисли възможностите си и взе решение. — Императорът наистина ми показа подобна книга. За жалост, Негово Величество не ми даде достатъчно време, за да я проуча.
— Всичко, което можеш да ни кажеш, ще бъде от полза — настоя Матю. Вълнението му си личеше ясно. Наведе се напред и прибра колене към гърдите си, както правеше Джак, докато слушаше внимателно някоя от историите на Пиер. За момент успях да видя съпруга си такъв, какъвто сигурно е изглеждал като дете, докато е изучавал дърводелския занаят.
— Император Рудолф ме извика в двореца си с надеждата, че ще мога да прочета текста. Алхимикът, когото наричат Meschuggener[93] Едуард, я взел от библиотеката на учителя си, англичанина Джон Дий. — Рави Льов въздъхна и поклати глава. — Трудно ми е да разбера защо Бог е избрал да създаде Дий учен, но наивен, а Едуард — невеж, но и коварен. Meschuggener Едуард казал на императора, че тази стара книга съдържала тайните на безсмъртието — продължи Льов. — Вечният живот определено е голяма човешка мечта. Текстът обаче беше написан на език, неразбираем за всички с изключение на алхимика.
— И Рудолф се е обърнал към вас, защото си е мислил, че езикът е някаква древна форма на иврит — кимнах.
— Напълно възможно е езикът да е древен, но не е иврит. Имаше и илюстрации. Не разбрах значението им, но Едуард заяви, че са алхимични по същина. Може би думите обясняват илюстрациите.
— Когато видяхте книгата, рави Льов, думите движеха ли се? — попитах, мислейки си за редовете, които видях да се спотайват под алхимичните илюстрации.
— Как така да се движат? — Льов се намръщи. — Бяха си просто символи, изписани с мастило върху страницата.
— Значи все още е цяла — въздъхнах с облекчение. — Някой е откъснал няколко страници от нея, преди да я видя в Оксфорд. Беше невъзможно да разберем значението на текста, защото думите се мятаха из страниците, търсеха изгубените си братя и сестри.
— Казвате го така, сякаш книгата е жива — отбеляза рави Льов.
— Мисля, че наистина е жива — признах аз. Матю ме погледна изненадано. — Зная, че звучи невероятно. Но като си мисля за онази нощ и за случилото се, когато докоснах книгата, това е единственото обяснение. Книгата ме позна. Тя… сякаш изпитваше болка, сякаш бе изгубила нещо много съществено.
— Народът ми има истории за книги, написани с жив пламък и думи, които се движат и извиват, така че единствено богоизбраните могат да ги четат. — Рави Льов отново ме изпитваше. Разпознах чертите на преподавател, проверяващ знанията на учениците си.
— Чувала съм — бавно отговорих. — Чувала съм също истории и за други изгубени книги — скрижалите, унищожени от Мойсей, книгата на Адам, в която е записал истинските имена на всяка част от сътворението.