Нишките станаха пурпурни и започнаха да се извиват и усукват.
— Отпратих ги, за да не стават свидетели на този разговор. И така, какво стана?
Миризмата на карамфил беше задушаваща.
— Видях голема. И създателя му, еврейски тъкач на име Авраам. Той също има силата да вдъхва живот.
— Казах ти, не ми харесва да си играеш с живота и смъртта. — Матю си наля още вино.
— Ти си играеш непрекъснато с тях и аз приемам това като част от самия теб. Ще се наложи да приемеш, че е част и от мен.
— И кой е онзи Авраам? — остро попита той.
— Господи, Матю. Не можеш да ревнуваш, само защото съм се срещнала с друг тъкач.
— Да ревнувам? Отдавна съм приключил с емоциите на топлокръвните. — Той отпи от виното си.
— С какво този ден се различава от онези, които прекарахме разделени, докато работеше за Паството и баща си?
— Различава се, защото надушвам всеки, с когото си се срещала днес. Достатъчно неприятно е, че винаги носиш миризмите на Ани и Джак. Галоуглас и Пиер се опитват да не те докосват, но не успяват, тъй като непрекъснато са около теб. Добави миризмите на махарала, на хер Майзел и на поне още двама мъже. Единствената миризма, която понасям смесена с твоята, е моята собствена. Не мога обаче да те държа в клетка, така че правя всичко по силите си да търпя.
Матю остави чашата си и скочи на крака, за да се отдалечи малко от мен.
— Звучи ми като ревност.
— Не е. Мога да се справя с ревността — ядосано рече той. — Но това ужасно гризящо ме чувство за загуба и ярост, че не мога да получа ясно впечатление от теб в хаоса на живота ни, не подлежи на контрол.
Зениците му се бяха разширили и продължаваха да се разширяват.
— Изпитваш го, защото си вампир. Имаш силно чувство за притежание. Обсебващ си — казах с равен глас и го приближих въпреки гнева му. — А аз съм вещица. Обеща да ме приемеш такава, каквато съм — светла и тъмна, жена и вещица, самостоятелна личност и същевременно твоя съпруга.
Ами ако размисли? Ами ако не беше склонен да търпи подобна непредсказуемост в живота си?
— Аз те приемам. — Матю се пресегна и пръстът му нежно докосна бузата ми.
— Не, Матю. Ти ме търпиш, защото си мислиш, че един ден ще успееш да надвиеш магията ми и да я подчиниш. Рави Льов ме предупреди, че тази търпимост може да бъде оттеглена и тогава оставаш на студа. Моята магия не е нещо, което може да се управлява. Аз съм нея. И няма да се крия от теб. Любовта не е това.
— Ясно. Без повече криеници.
— Добре. — Въздъхнах с облекчение, но бе съвсем мимолетно.
Матю ме вдигна от стола и ме залепи за стената с едно плавно движение. Бедрата му бяха притиснати между моите. Освободи една къдрица и тя падна по шията и гърдите ми. Без да ме пуска, той сведе глава и докосна с устни ръба на корсажа ми. Потръпнах. Беше минало време, откакто ме бе целувал там, а след помятането сексуалният ни живот на практика беше сведен до нула. Устните му се плъзнаха по линията на челюстта ми и по вените на шията.
Сграбчих го за косата и дръпнах главата му назад.
— Недей. Не и ако не смяташ да довършиш започнатото. Насъбрала съм достатъчно изпълнени с мъка целувки, за да ми стигнат за цял живот.
С няколко зашеметяващо бързи движения, присъщи единствено на вампир, Матю разкопча бричовете си, набра полата ми около кръста и проникна в мен. Не за първи път бях обладавана на стената от някой, който се опитваше за няколко безценни мига да забрави тревогите си. На няколко пъти дори ми се беше случвало аз да съм агресивната.
— Това е свързано единствено с теб и мен, с нищо друго. Не с децата. Нито с проклетата книга. Или императора и подаръците му. Тази нощ единствените миризми в тази къща ще са нашите.
Ръцете му ме сграбчиха и единствено пръстите му ме спасиха от синините, докато тласъците му блъскаха тялото ми в стената. Стиснах яката на ризата му и придърпах лицето му към моето. Изгарях от желание да го вкуся. Матю обаче беше точно толкова склонен да ме остави да контролирам целувката, колкото и любенето. Устните му бяха твърди и настоятелни и когато упорито продължих да се опитвам да надделея, той ме ухапа предупредително по долната устна.
— О, Господи — изпъшках, докато постоянният му ритъм ме носеше устремно към края. — О…
— Тази нощ няма да те деля дори с Него. — Целуна ме и прекъсна възклицанието ми. Едната му ръка продължи да ме държи отзад, а другата се плъзна между краката ми.
— Кой притежава сърцето ти, Даяна? — попита Матю, а движенията на палеца му заплашваха да ме запратят отвъд границите на разума. Той продължаваше и продължаваше да се движи. И чакаше отговора ми. — Кажи го — изръмжа накрая.