— Птицата ви се изпречи на моята — ядосано извика той, когато Матю пришпори коня си да прибере чучулигаря.
— Тя не е моя, Ваше Величество — отвърна Матю. Шарка, която се беше надула и разперила криле, за да изглежда колкото се може по-едра и заплашителна, изкрещя пронизително. Матю промърмори нещо, което ми прозвуча смътно познато и доста любовно, и крилете на птицата се изгладиха. — Шарка е ваша. И днес тя доказа, че е достойна съименница на велик бохемски воин.
Матю взе малкия сокол и яребицата и ги вдигна високо, за да ги видят всички. Каишките на Шарка висяха свободно и звънчетата ѝ пееха, докато той я завърташе. Несигурни как да отговорят, придворните зачакаха Рудолф да направи нещо. Вместо него се намесих аз.
— Този воин от женски пол ли е бил, съпруже?
Матю спря да се върти и се ухили.
— Разбира се, скъпа. Истинската Шарка била дребна и буйна, досущ като птицата на императора, и е знаела, че най-голямото оръжие на един воин се намира между ушите.
Той почука с пръст главата си, за да е сигурен, че всички са разбрали какво има предвид. Рудолф не само беше разбрал, но и изглеждаше объркан.
— Прилича ми доста на дамите от Мала Страна — иронично подхвърлих аз. — И какво е направила Шарка със своя ум?
Преди Матю да успее да отвори уста, някаква непозната млада жена заговори.
— Шарка победила цял взвод войници — обясни тя на безупречен латински със силен чешки акцент. Белобрад мъж, вероятно баща ѝ, я погледна одобрително и тя се изчерви.
— Наистина ли? — заинтригувах се. — И как?
— Престорила се, че трябва да я спасят, и после ги поканила да отпразнуват свободата ѝ с прекалено много вино.
Друга жена, по-възрастна и с нос, който съперничеше на клюна на Августа, изсумтя с отвращение.
— Мъжете винаги се връзват на такива неща.
Избухнах в смях. За нейна явна изненада, същото направи и клюнестата аристократка.
— Боя се, императоре, че дамите няма да позволят героинята им да бъде винена за грешките на други. — Матю бръкна в джоба си за качулката и внимателно я сложи върху гордата глава на Шарка. После се наведе и стегна вървите със зъби. Птичарят взе малкия сокол под одобрителните аплодисменти на насъбралите се.
Продължихме до една къща с бял и червен покрив в италиански стил, издигаща се в края на дворцовия парк, за да се подкрепим с вино и закуски. Аз предпочетох да остана в градината, където цъфтяха нарцисите и лалетата на императора. Към нас се присъединиха други придворни, сред които киселият Страда, господин Хофнагел и Еразъм Хабермел, на когото благодарих за компендиума.
— Великите пости почти приключиха и едно пролетно празненство ще се справи чудесно с отегчението — на висок глас каза някакъв млад придворен. — Не мислите ли, Ваше Величество?
— Бал с маски? — Рудолф отпи от виното си и се загледа към мен. — В такъв случай темата би трябвало да е Диана и Актеон[96].
— Тази тема е изтъркана, Ваше Величество, освен това е доста английска — тъжно рече Матю. Рудолф се изчерви. — Може би е по-добре да се спрем върху Деметра и Персефона[97]. Повече подхожда на сезона.
— Или историята на Одисей — предложи Страда и ме изгледа гадно. — Фрау Ройдън може да играе Цирцея и да ни превърне в прасета.
— Интересно, Отавио — каза Рудолф и потупа с показалец пълната си долна устна. — Ролята на Одисей може и да ми допадне.
«Не и в този живот» — помислих си. Не и със задължителната сцена в спалнята и обещанието на Цирцея, че няма да отнеме насила мъжеството на Одисей.
— Мога ли да предложа нещо? — намесих се, за да предотвратя очертаващата се катастрофа.
— Разбира се, разбира се — незабавно се съгласи Рудолф, пое ръката ми и я потупа окуражително.
— Историята, която съм намислила, изисква някой да поеме ролята на Зевс, царя на боговете — казах на императора, като внимателно освобождавах ръката си.
— От мен ще излезе убедителен Зевс — с нетърпение заяви той и на лицето му цъфна усмивка. — А вие Калисто[98] ли ще играете?
«Как ли пък не.» За нищо на света не бих позволила на Рудолф да ме съсипе и забремени.
— Не, Ваше Величество. Ако държите да участвам в забавата, ще играя богинята на луната. — Хванах Матю под ръка. — А за да изкупи предишната си забележка, съпругът ми ще играе Ендимион.
— Ендимион ли? — Усмивката на Рудолф стана малко несигурна.