— Дори тогава човек трябва да има специалната Божия благословия — подчерта Рудолф и изгледа намръщено Матю. — Едуард е докоснат от Бог по начин, по който вие не сте, хер Ройдън.
— О, докоснат е, и още как — съгласи се Матю и погледна към Кели. Английският алхимик се държеше странно, след като томът не беше у него. Имаше нишки, които го свързваха с книгата. Но защо Кели бе свързан с Ашмол 782?
Щом въпросът се появи в главата ми, фините жълти и бели нишки между Кели и Ашмол 782 се преобразиха. Вместо обичайните стегнати връзки от два цвята или плетката от хоризонтални и вертикални нишки, тези се виеха около някакъв невидим център, също като панделки на подарък за рожден ден. Къси хоризонтални нишки свързваха извивките. Приличаше на…
Двойна спирала. Закрих уста с длан и вперих поглед в ръкописа. След като бях докоснала книгата, миризмата на плесен се беше пренесла върху пръстите ми. Беше силна, остра, като…
Плът и кръв. Погледнах Матю. Знаех, че изражението ми отразява шока, изписан на неговото лице.
— Не изглеждаш добре, mon coeur — загрижено рече той и ми помогна да се изправя. — Нека те отведа у дома.
Едуард Кели избра точно този момент да избухне.
— Чувам гласовете им. Говорят на езици, които не разбирам. Нима не ги чувате? — Той изстена отчаяно и запуши ушите си с длани.
— Какви ги дрънкате? — попита Рудолф. — Доктор Хайек, на Едуард му става нещо.
— Ще откриете и своето име вътре — каза ми Едуард. Говореше по-силно, сякаш се опитваше да надвика някакъв друг звук. — Разбрах го в мига, в който ви видях.
Погледнах надолу. Аз също бях свързана чрез виещи се нишки с книгата — само че моите бяха бели и бледолилави. Матю пък бе свързан с извиващи се червени и бели нишки.
Без всякаква покана и предупреждение се появи Галоуглас. Следваше го як страж, който държеше провисналата си ръка.
— Конете са готови — уведоми ни викингът и посочи към изхода.
— Нямате разрешение да влизате тук! — извика Рудолф, който беше вбесен, че цялата му внимателна подготовка отива по дяволите. — А вие, La Diosa, нямате позволение да напуснете.
Матю не обърна абсолютно никакво внимание на императора. Просто ме хвана за ръка и закрачи към вратата. Усещах как ръкописът ме дърпа, как нишките се опъват и се мъчат да ме върнат при него.
— Не можем да оставим книгата. Тя е…
— Знам какво е — мрачно рече Матю.
— Спрете ги! — изкрещя Рудолф.
Но стражът със счупената ръка вече се беше сблъскал с разгневен вампир тази вечер. Нямаше намерение да предизвиква съдбата, като се изпречи на пътя на Матю. Вместо това очите му се подбелиха и той се строполи в безсъзнание на пода.
Галоуглас наметна плаща на раменете ми, докато пердашехме надолу по стълбите. В долния им край лежаха още двама стражи, също в безсъзнание.
— Връщай се и вземи книгата! — наредих аз, задъхана от стегнатия корсет и скоростта, с която прекосявахме двора. — Не можем да позволим да остане у Рудолф, след като вече знаем какво представлява тя.
Матю спря. Пръстите му се впиха в ръката ми.
— Няма да напуснем Прага без ръкописа. Ще се върна и ще го взема, обещавам. Но първо се прибираме у дома. Трябва да приготвиш децата. Тръгваме веднага щом се върна.
— Изгорихме мостовете зад себе си, лельо — мрачно вметна Галоуглас. — Писториус е заключен в Бялата кула. Убих един страж и раних други трима. Рудолф те докосваше по най-неприличен начин и имам силното желание да видя и него мъртъв.
— Не разбираш, Галоуглас. Онази книга може да е отговор на всичко — успях да изкрякам, преди Матю да ме помъкне отново.
— О, разбирам повече, отколкото си мислиш — долетя до мен гласът на Галоуглас. — Надуших я долу, докато се занимавах със стражите. В онази книга има мъртви варги[103]. А също така вещици и демони, обзалагам се. Кой би могъл да си представи, че изгубената Книга на живота ще вони до небето на смърт?
32.
— Кой би направил подобно нещо? — Двайсет минути по-късно треперех до камината в дневната на първия етаж, стиснала голяма чаша билков чай. — Отвратително е.
Подобно на повечето ръкописи, Ашмол 782 беше от велум — специално обработена кожа, кисната във вар за премахване на козината, остъргана, за да се свалят останалите пластове месо и мазнина, после отново кисната, преди да бъде опъната на рамка и допълнително остъргана.
Разликата в случая беше в това, че съществата, от чиято кожа бе създаден велумът, не бяха овце, телета или кози, а демони, вампири и вещици.
— Сигурно е била пазена като запис. — Матю още се опитваше да проумее онова, което беше видял.