— Но книгата има стотици страници! — възкликнах невярващо. Мисълта, че някой е одрал толкова много демони, вампири и вещици, за да направи велум от кожите им, беше невъобразима. Не бях сигурна, че след тази нощ ще бъда в състояние да заспя някога.
— Което означава, че тя съдържа стотици различни видове ДНК. — Матю беше прекарал пръсти през косата си толкова много пъти, че главата му започваше да прилича на бодливо свинче.
— Нишките между нас и Ашмол 782 напомняха на двойни спирали — рекох аз.
Наложи се да обясним съвременната генетика на Галоуглас, който, без да има представа за постиженията на биологията и химията след четири и половина столетия, правеше всичко по силите си да ни разбере.
— Значи Д-Н-К е нещо като фамилно дърво, но клоните му обхващат нещо повече от една фамилия? — Произнесе ДНК бавно, с паузи между буквите.
— Да — потвърди Матю. — В общи линии.
— Видя ли дървото на първата страница? — попитах Матю. — Стъблото беше съставено от тела, дървото цъфтеше, даваше плод и се разлистваше също като онова arbor Dianae, което направихме в лабораторията на Мери.
— Не, но видях съществото, захапало опашката си — отговори той.
Трескаво се опитах да си спомня какво бях видяла, но фотографската памет ми изневери точно когато ми бе нужна най-много. Имаше прекалено много нова информация, за да съм в състояние да я възприема цялата.
— Изображението показваше две същества, които се биеха или прегръщаха, не мога да кажа кое точно. Но не успях да преброя краката им. Течащата им кръв пораждаше стотици създания. Макар че ако едното от двете не е било четирикрак дракон, а змия…
— А другото двукрак огнедишащ дракон, то тези алхимични същества биха могли да символизират теб и мен. — Матю изруга — късо, но от сърце.
Галоуглас изслуша търпеливо обсъждането ни, след което се върна на първоначалната си тема.
— И тази Д-Н-К живее в кожата ни, така ли?
— Не само в кожата, а и в кръвта, костите, космите, ноктите, навсякъде в тялото — обясни Матю.
— Хм. — Галоуглас потърка брадичката си. — И какъв точно въпрос имате предвид, когато казвате, че тази книга може да съдържа всички отговори?
— Защо се различаваме от човешките същества — просто рече Матю. — И защо вещица като Даяна може да износи дете на варг.
Галоуглас ни дари с лъчезарна усмивка.
— Имаш предвид твоето дете, Матю. Още в Лондон бях наясно, че леля е способна на това. Тя никога не е миришела другояче, освен като себе си — и като теб. Филип знаеше ли?
— Малцина знаеха — побързах да отговоря аз.
— Хенкок знаеше. Франсоаз и Пиер също. Предполагам, че на Филип му е било разказано всичко. — Галоуглас се изправи. — Е, тогава просто ще ида да взема книгата на леля. Щом е свързана с децата на Дьо Клермон, трябва да я имаме.
— Рудолф сигурно я е заключил здравата или я е пъхнал при себе си в леглото — предположи Матю. — Няма да е лесно да я вземеш от двореца, особено ако са открили Писториус и той в момента прави заклинания и всякакви пакости.
— Като стана дума за император Рудолф, можем ли да свалим онази огърлица от раменете на леля? Не мога да понасям проклетия символ.
— С удоволствие — казах, свалих веригата и хвърлих крещящия накит на масата. — Всъщност какво общо има този Орден на победения дракон с фамилия Дьо Клермон? Предполагам, че едва ли са приятели с Рицарите на Лазар, като се има предвид, че горкият уроборос беше частично одран и се душеше.
— Мразят ни и искат смъртта ни — с равен глас отговори Матю. — Дракулещи не одобряват широките възгледи на баща ми за исляма и отоманците и са се заклели да ни заличат. Така ще могат да изпълнят политическите си цели, без никой да им държи сметка.
— Освен това искат парите на Дьо Клермон — отбеляза Галоуглас.
— Дракулещи ли? — промълвих аз. — Но Дракула е човешки мит, целящ да всява страх от вампири. — Това бе митът на хората за вампирите.
— Подобно твърдение доста би изненадало патриарха на клана, Влад Дракона — обади се Галоуглас. — Макар че сигурно ще бъде доволен да научи, че ще продължава да ужасява хората и в бъдеще.
— Човешкият Дракула, онзи Дракон, известен като Набивача, е само един от люпилото на Влад — обясни Матю.
— Набивача беше гаден кучи син. За щастие вече е мъртъв и ни остава да се тревожим само за баща му, братята му и техните съюзници Батори. — Галоуглас изглеждаше донякъде ободрен.
— Според човешката легенда Дракула е живял векове и е възможно още да е жив. Сигурен ли си, че е наистина мъртъв? — не можех да повярвам.
— Гледах как Болдуин му откъсва главата и я заравя на петдесет километра от тялото му. Беше си съвсем мъртъв тогава и е съвсем мъртъв сега. — Галоуглас ме погледна с укор. — Не би трябвало да вярваш на тези човешки истории, лельо. В тях винаги има съвсем малко зрънце от истината.