— Такъв е — съгласи се Матю и изръмжа като въпросния мечок. — А сега марш обратно в леглото.
— Но аз съм пъргав… и бърз — запротестира Джак. — Мога да взема книгата на госпожа Ройдън, без никой да ме види.
— И аз мога, Джак — увери го Матю.
Матю и Галоуглас се върнаха от двореца целите в кръв, кал и сажди — и с Ашмол 782.
— Намерили сте я! — извиках. Двете с Ани чакахме на първия етаж. Бяхме опаковали в малки чанти най-важните неща за пътуването.
Матю отвори книгата.
— Първите три страници са изчезнали.
Книгата, която бе съвсем цяла само преди няколко часа, сега бе повредена, текстът препускаше през страницата. Смятах, след като се сдобием с нея, да прекарам пръсти по буквите и символите, за да определя значението им. Сега това бе невъзможно. Веднага щом докоснех страницата, думите се пръскаха във всички посоки.
— Открихме Кели с книгата. Беше се навел над нея и каканижеше като побъркан. — Матю замълча за момент. — А книгата му отговаряше.
— Истината казва, лельо. Чух думите, но не ги разбрах.
— Значи наистина е жива — промълвих аз.
— И наистина мъртва — добави Галоуглас, докосвайки подвързията. — Зло и същевременно могъщо нещо.
— Когато ни видя, Кели закрещя с пълно гърло и започна да къса страници. Стражите цъфнаха, преди да успея да стигна до него. Трябваше да избирам между книгата и Кели. — Матю се поколеба. — Правилно ли постъпих?
— Мисля, че да — отвърнах. — Когато открих книгата в Англия, тя беше повредена. Може да се окаже по-лесно да открием изчезналите страници в бъдещето, отколкото сега. — Съвременните средства за търсене и библиотечните каталози щяха да са от огромна помощ, след като знаех какво търся.
— Стига страниците да не са унищожени — изтъкна Матю. — Ако случаят е такъв…
— Тогава никога няма да научим всички тайни на книгата. Но въпреки това твоята лаборатория би могла да разкрие повече за запазеното, отколкото си представяхме, когато започнахме това издирване.
— Значи си готова да се върнем? — попита ме той. В очите му проблесна нещо, но само за миг. Вълнение ли беше това? Или ужас?
Кимнах.
— Време е.
Избягахме от Прага под светлината на огньовете. Другите създания като нас се криеха през Валпургиевата нощ — не искаха да бъдат виждани от празнуващите и хвърлени в кладата.
Замръзналите води на Северно море едва ставаха за плаване и пролетта беше разчупила ледовете в заливите. Кораби потегляха от пристанищата за Англия и без никакво чакане успяхме да хванем един. Въпреки това времето беше лошо, когато напуснахме европейския бряг.
Открих Матю да изучава книгата в каютата ни под палубата. Беше открил, че е съшита с дълги косми.
— Dieu — промърмори той. — Колко ли още генетична информация съдържа това нещо? — Преди да успея да го спра, той докосна с върха на кутрето езика си и после проследи капките кръв, падащи от косата на бебето на първата запазена страница.
— Матю! — с ужас възкликнах.
— Точно както си мислех. Мастилото съдържа кръв. И щом е така, златните и сребърните листа по тези илюстрации са залепели върху основа, направена от кости. Кости на създания.
Корабът се люшна към подветрената страна и стомахът ми се люшна с него. По време на пристъпа на морска болест Матю ме държеше в обятията си. Книгата лежеше леко отворена между нас и редовете текст се мъчеха да намерят правилното си място.
— Какво направихме? — прошепнах.
— Открихме Дървото на живота и Книгата на живота в едно. — Матю положи буза върху косата ми.
— Когато Питър Нокс ми каза, че книгата съдържа всички първоначални вещерски магии, аз го нарекох побъркан. Не можех да си представя, че някой може да бъде така глупав и да събере толкова много знание на едно място. — Докоснах книгата. — А тук се съдържа много повече. И ние още не знаем какво казват думите. Ако попадне в неподходящи ръце в нашето време…
— Би могла да бъде използвана за унищожаването ни — довърши Матю.
Обърнах се и го погледнах.
— Тогава какво ще правим с нея? Да я вземем ли с нас в бъдещето, или да я оставим тук?
— Не зная, mon coeur. — Той ме привлече към себе си, за да не чувам рева на бурята, която блъскаше корпуса.
— Но тази книга може и да съдържа ключа към всички твои въпроси. — Бях изненадана, че Матю е склонен да се раздели с нея сега, след като знаеше какво има в нея.
— Не е така — възрази той. — Има един въпрос, на който можеш да отговориш единствено ти.
— И кой е той? — намръщих се.
— От морска болест ли страдаш, или си бременна? — Очите на Матю бяха натежали и бурни като небето, и в тях сякаш проблясваха светкавици.