— Ти би го разбрал по-добре от мен. — Бяхме се любили само преди няколко дни, малко след като си дадох сметка, че цикълът ми е закъснял.
— Не видях дете в кръвта ти, нито чувам сърцето му — засега. Забелязах обаче промяна в миризмата ти. Помня я от миналия път. Бременна си от няколко седмици.
— Предполагах, че бременността ми би те накарала още повече да искаш да задържиш книгата.
— Може би въпросите ми не се нуждаят така спешно от отговор, както си мислех. — За да докаже думите си, Матю остави книгата на пода, така че да не я виждам. — Мислех си, че тя ще ми каже кой съм и защо съм тук. Но може би вече знам.
Зачаках да обясни.
— След цялото това търсене открих, че аз съм онзи, който винаги съм бил — Матю дьо Клермон. Съпруг. Баща. Вампир. И съм тук с една-единствена цел — да променя нещата.
33.
Питър Нокс прескачаше локвите в двора на Страховския манастир в Прага. Правеше ежегодната си пролетна обиколка из библиотеките в Централна и Източна Европа. Когато притокът на туристи и учени бе най-малък, Нокс се местеше от едно старо хранилище в друго, за да се увери, че през последните дванайсет месеца не се е появило нищо нежелателно, което би причинило неприятности на Паството — или на него самия. Във всяка библиотека имаше доверен информатор на достатъчно важен пост, за да има пълен достъп до книгите и ръкописите, но не и толкова висок, че да се наложи по-късно да заеме принципна позиция срещу това, че библиотечни съкровища просто… изчезват.
Нокс правеше редовните си посещения откакто бе написал доктората си и започна да работи за Паството. Много неща се бяха променили след Втората световна война и административната структура на Паството също бе преустройвана на няколко пъти. С транспортната революция от 19-и век влаковете и шосетата позволяваха нов стил на управление, при което всеки вид се грижеше за своите, а не за една или друга географска област. Това означаваше много пътуване и писане на писма — неща, които бяха възможни в Епохата на парния двигател. Филип дьо Клермон бе изиграл важна роля за модернизирането на Паството, макар Нокс отдавна да подозираше, че го е направил по-скоро с цел да защити тайните на вампирите, отколкото в името на прогреса.
После световните войни разстроиха комуникациите и транспортните мрежи и Паството се върна към традициите. Беше по-разумно да разделиш земното кълбо на резени, отколкото да обикаляш и да издирваш определен индивид, обвинен в престъпление. Никой не би посмял да предложи подобна радикална промяна, докато Филип беше жив. За щастие бившият глава на фамилия Дьо Клермон вече го нямаше, за да се съпротивлява. Интернет и електронната поща заплашваха да направят тези пътувания ненужни, но Нокс обичаше традицията.
Къртицата му в библиотеката на Страховския манастир беше човек на средна възраст на име Павел Сковайса. Беше целият кафяв като стара хартия и носеше очила от комунистическата ера, които отказваше да смени, макар да не бе ясно дали нежеланието му се дължи на исторически или на сантиментални причини. Обикновено двамата се срещаха в манастирската пивоварна, която имаше лъскави медни казани и предлагаше превъзходна кехлибарена бира, кръстена на свети Норберт, чиито тленни останки почиваха наблизо.
Но тази година Сковайса беше открил нещо.
— Писмо. На иврит — прошепна по телефона той. Отнасяше се с подозрение към новите технологии, нямаше мобилен телефон и не си проверяваше имейла. Именно затова работеше в отдела за консервация, където своеобразният му подход към познанието не можеше да забави сигурния марш на библиотеката към модерните времена.
— Защо шепнете, Павел? — раздразнено попита Нокс. Единственият проблем със Сковайса бе, че той обичаше да се възприема като шпионин, изваян от ледовете на Студената война. И в резултат на това бе малко параноичен.
— Защото трябваше да разчистя една книга, за да се добера до него. Някой го е скрил под подлепващите листа на едно копие на «De Arte Cabalistica» на Йохан Ройхлин — с растяща възбуда обясни Сковайса. Нокс погледна часовника си. Беше толкова рано, че още не си беше пил кафето. — Трябва да дойдете веднага. Споменава се за алхимия и за онзи англичанин, работил за Рудолф Втори. Може да се окаже важно.
Нокс взе следващия полет от Берлин. И ето че сега Сковайса го бе замъкнал в една мръсна стаичка в мазето на библиотеката, осветена от една-единствена гола крушка.
— Не можем ли да вършим работа на някое по-удобно място? — възропта Нокс, хвърляйки подозрителен поглед на металната маса, която също бе от комунистическата ера. — Това гулаш ли е? — Той посочи някакво лепкаво петно върху масата.