— Стените имат уши, а подовете очи. — Сковайса избърса петното с края на кафявия си пуловер. — Тук е по-безопасно. Седнете. Ще ви донеса писмото.
— И книгата — остро нареди Нокс.
Сковайса се обърна, изненадан от тона му.
— Да, разбира се. И книгата.
— Това не е «За изкуството на кабала» — посочи Нокс, когато Сковайса се върна. Раздразнението му растеше с всеки изминал миг. Книгата на Йохан Ройхлин бе тънка и елегантна. Това чудовище бе дебело към осемстотин страници. Когато се стовари върху масата, от удара металните ѝ крака затрептяха.
— Не точно — започна да се оправдава Сковайса. — Това е «De Arcanis Catholicae Veritatis» на Галатино. Но книгата на Ройхлин е вътре. — Едно от нещата, които Нокс не можеше да понася, бе пренебрежителният подход към точните библиографични детайли.
— Върху титулната страница има текст на иврит, латински и френски.
Сковайса отвори корицата. Тъй като нищо не поддържаше гръбчето на големия том, Нокс не се изненада, когато чу страховитото пукане. Той погледна тревожно Сковайса.
— Не се безпокойте — успокои го консерваторът. — Книгата не е каталогизирана. Открих я, защото беше сложена до другото ни копие, което трябваше да се преподвърже. Вероятно е пристигнала тук по погрешка, когато върнаха книгите ни през осемдесет и девета.
Нокс прилежно огледа титулната страница и текстовете. Беше цитат от Битие, 49:27.
Beniamin lupus rapax mane comedet praedam et vespere dividet spolia.
Benjamin est un loup qui dechire; au matin, il devore la proie, et le soir, il partage le butin.»
— Почеркът е старинен, нали? И собственикът явно е бил добре образован — каза Сковайса.
— «Вениамин е граблив вълк, заран лов ще яде, а вечер плячка ще дели» — замислено повтори Нокс. Не можеше да си представи какво общо има този стих с «De Arcanis». Трудът на Галатино беше просто изстрел във войната на Римокатолическата църква срещу еврейския мистицизъм — същата война, довела до изгаряне на книги, процеси на Инквизицията и лов на вещици през 16-и век. Позицията на Галатино по тези въпроси беше ясна от заглавието — «Относно тайните на всеобщата истина». С доста елегантна интелектуална акробатика авторът посочваше, че евреите са очаквали появата на християнските доктрини и че изучаването на кабала може да помогне на опитите на католиците да приобщят евреите към истинската вяра.
— Може би собственикът се е казвал Вениамин? — Сковайса надникна над рамото му и му подаде папка. Нокс се зарадва, когато видя червения печат СТРОГО СЕКРЕТНО. — А ето го и писмото. Не зная иврит, но името «Едуардус Келеус» и думата «алхимия» са на латински.
Нокс обърна страницата. Сънуваше. Просто трябваше да сънува. Писмото беше от втория ден на елул 5369 г., или 1 септември 1609 г. по християнския календар. И беше подписано от Йехуда бен Безалел, известен на повечето като рави Юда Льов.
— Знаете иврит, нали? — попита Сковайса.
— Да. — Този път беше ред на Нокс да шепне. — Да — по-уверено повтори той и впери поглед в писмото.
— Е? — подкани го Сковайса, след като измина почти минута мълчание. — Какво пише в него?
— Някакъв пражки евреин се срещнал с Едуард Кели и разказва за срещата си на приятел.
Истина беше — в известен смисъл.
«Желая ти дълъг живот и мир, Вениамине, сине на Гавриил, мой скъпи приятелю» — пишеше рави Льов.
«Получих с велика радост писмото ти от родния ми град. Познан е по-добро място за теб от Унгария, където те чакат единствено нещастия. Макар да съм старец, писмото ти ме накара да си спомня ясно странните събития от пролетта на 5351 г., когато при мен дойде Едуардус Келеус, учен алхимик и любимец на императора. Той говореше несвързано за човек, когото убил, и че императорските стражи скоро щели да го арестуват за убийство и измяна. Предвиди собствената си смърт и извика: «Ще падна като ангелите в ада». Освен това говореше за книгата, която търсиш и която, както знаеш, бе открадната от император Рудолф. Келеус понякога я наричаше Книга на сътворението, а друг път Книга на живота. Той плака, твърдеше, че иде краят на света. Все повтаряше поличби като «В началото бе липса и желание», «В началото бе кръв и страх», «В началото бе откриване на вещици» и тъй нататък.
В безумието си Келеус беше откъснал три листа от въпросната Книга на живота, преди тя да бъде отнета от императора. Даде ми един лист. Не ми каза на кого е дал другите страници, говореше неразбираемо за ангела на смъртта и ангела на живота. Уви не зная къде се намира книгата сега. Листът вече не е у мен, тъй като го дадох на Авраам бен Елия да го пази. Той умря от чумата и страницата може да е изгубена завинаги. Единственият, който би могъл да хвърли светлина върху загадката, е твоят създател. Дано интересът ти към възстановяването на тази съсипана книга прерасне в изцеление на прекъснатия ти род и да намериш мир с Отеца, който ти е дал живот и дъх. Господ да пази духа ти.»