Твой любящ приятел Йехуда от светия град Прага, син на Безалел, втори ден на месец елул, 5369 г.
— Това ли е всичко? — попита Сковайса след още една дълга пауза. — Само за срещата ли се говори?
— В общи линии. — Нокс направи няколко бързи сметки на гърба на папката. Льов е умрял през 1609 г. Кели го е посетил осемнайсет години преди това. «През пролетта на 1591 г.» Извади телефона от джоба си и погледна с отвращение дисплея. — Нямате ли обхват тук?
— Намираме се под земята — сви рамене Сковайса и посочи дебелите стени. — Значи съм постъпил правилно, като ви съобщих за писмото? — Облиза устни, предвкусвайки наградата си.
— Справихте се добре, Павел. Ще взема писмото. И книгата. — Това бяха единствените неща, които Нокс беше изнасял от Страховската библиотека.
— Добре. Реших, че ще си заслужава заради онова споменаване на алхимията. — Павел се ухили.
Случилото се след това беше жалко. Сковайса имаше нещастието след години безуспешно ровене да намери нещо безценно за Нокс. С няколко думи и един малък жест Нокс се погрижи Павел никога да не може да сподели с друго създание какво е видял. Не го уби от сантименталност и по етични причини. Това би било вампирска реакция, както знаеше от миналата есен, когато откри Джилиан Чембърлейн подпряна на стената в хотел «Рандолф». Като вещер той просто освободи съсирека, който вече се спотайваше в бедрото на Сковайса, за да може да стигне до мозъка му. Щом се озова там, той предизвика масиран инсулт. Щяха да минат часове, преди някой да го намери, и щеше да е твърде късно, за да го възстановят.
Нокс се върна до колата под наем с голямата като библия книга и писмото. След като се отдалечи достатъчно от манастирския комплекс, той отби и извади с треперещи ръце новата си придобивка.
Всичко, което Паството знаеше за загадъчната книга за произхода, Ашмол 782, се основаваше на подобни фрагменти. Всяко ново откритие драматично увеличаваше познанието им. И това писмо съдържаше повече от краткото описание на книгата и завоалирани намеци за значението ѝ. Тук имаше имена и дати, както и стряскащото откровение, че книгата, видяна от Даяна Бишъп в Оксфорд, бе с три липсващи страници.
Нокс отново прегледа писмото. Искаше да научи повече, да изстиска всяка потенциално полезна капка информация от него. Този път някои думи и фрази се набиха в съзнанието му — «прекъснатия ти род», «Отеца, който ти е дал живот и дъх», «твоят създател». При първото четене Нокс беше приел, че Льов говори за Бог. Сега обаче стигна до съвсем различно заключение. Той извади телефона си и натисна едно копче.
— Oui.
— Кой е Вениамин бен Гавриил? — настоятелно попита Нокс.
Последва момент на пълно мълчание.
— Здравейте, Питър — поздрави Жербер Орийак. Свободната ръка на Нокс се сви в юмрук от спокойния отговор. Това беше толкова типично за вампирите от Паството. Говореха за честност и сътрудничество, но бяха живели прекалено дълго и знаеха твърде много. И, подобно на всички хищници, не бяха склонни да делят плячката си.
— «Вениамин е граблив вълк.» Зная, че Вениамин бен Гавриил е вампир. Кой е той?
— Никой важен.
— Знаете ли какво се е случило в Прага през 1591-ва? — рязко попита Нокс.
— Страшно много неща. Не можете да очаквате от мен да ви разказвам всяко събитие, сякаш съм гимназиален учител по история.
Нокс долови леко потрепване в гласа на Жербер, което можеше да забележи само някой, който го познаваше добре. Жербер, почитаемият вампир, който никога не оставаше без думи, бе изнервен.
— През тази година в града е бил Едуард Кели, асистентът на доктор Дий.
— Вече говорихме по въпроса. Вярно е, Паството навремето смяташе, че Ашмол 782 може да е бил в библиотеката на Дий. Но когато тези подозрения възникнаха през 1586-а, аз посетих Едуард Кели в Прага. Доктор Дий имал книга, пълна с илюстрации. Не беше нашата. Оттогава проследихме всеки том от библиотеката на доктор Дий, просто за всеки случай. Елиас Ашмол не се е сдобил с ръкописа чрез Дий или Кели.
— Грешите. Книгата е била у Кели през май деветдесет и първа. — Нокс замълча за момент. — И той я е разкъсал. Книгата, която Даяна Бишъп е видяла в Оксфорд, е била с липсващи страници.