— Тогава нека говорим ясно, за да може той — и господарят му — да ни разбере. И не заради мен — мрачно добави Елизабет. — Продължете.
Матю сви рамене и повтори посланието на Нейно Величество на родния език на Славата.
— Разбрах какво каза — отвърна зашеметено младият Славата. — Но какво имаше предвид всъщност?
— Объркан сте — съчувствено продължи Матю на чешки. — Често се случва с новите посланици. Не се безпокойте. Кажете на кралицата, че за Рудолф е удоволствие да ѝ поднесе накита. След това ще можем да вечеряме.
— Бихте ли го казали вместо мен? — Славата изобщо не знаеше какво да прави.
— Много се надявам да не сте довели до още едно недоразумение между император Рудолф и мен, господин Ройдън — каза Елизабет, която явно бе раздразнена, че чешкият не е сред седемте езика, които владееше.
— Негово Превъзходителство съобщава, че императорът желае на Ваше Величество здраве и щастие. И посланик Славата изразява удоволствието си, че огърлицата е там, където ѝ е мястото, и не е изчезнала, както се е страхувал императорът. — Матю погледна мило господарката си. Тя понечи да каже нещо, но рязко стисна устни и го изгледа кръвнишки. Жадният за знания Славата искаше да разбере как Матю е успял да накара английската кралица да млъкне. Но когато подкани Матю с жест да преведе, с младежа се зае Сесил.
— Чудесни новини, Ваше Превъзходителство. Мисля, че уроците за днес са достатъчни. Елате да вечеряме заедно — каза той и го помъкна към намиращата се наблизо маса. Кралицата, вече засенчена и от шпионина си, и от главния си съветник, изкачи недоволно трите ниски стъпала на подиума с помощта на Бес Трокмортън и Рали.
— И сега какво следва? — прошепнах аз. Представлението беше приключило и намиращите се в помещението показваха признаци на безпокойство.
— Ще искам да говоря още, господин Ройдън — предупреди Елизабет, докато подреждаха възглавничките около нея. — Не се отдалечавайте.
— Пиер би трябвало да е в съседната приемна. Той ще те изпрати до стаята ми, където има легло и е спокойно. Можеш да си почиваш, докато Нейно Величество ме освободи. Едва ли ще се забавя. Иска само пълен доклад за Кели. — Матю поднесе ръката ми към устните си и я целуна официално.
Като знаех колко обича кралицата мъжка компания, можеше да се забави и с часове.
Макар че бях подготвена, врявата в приемната успя да ме изненада. Придворните, които не бяха достатъчно важни, за да присъстват на вечерята, ме блъскаха, забързани към своите маси, преди храната да е изчезнала. Стомахът ми се преобърна от миризмата на печено сърнешко. Така и нямаше да свикна с него. Бебето също не го харесваше.
Пиер и Ани седяха до стената с другите слуги. По лицата и на двамата се изписа облекчение, когато ме видяха.
— Къде е милорд? — попита Пиер, докато ме измъкваше от блъскащите се тела.
— Чака при кралицата — отвърнах. — Прекалено съм уморена, за да стоя права или да ям. Можете ли да ме заведете до стаята на Матю?
Пиер погледна разтревожено към входа на личните покои на кралицата.
— Разбира се.
— Аз знам пътя, госпожо Ройдън — каза Ани. Наскоро завърнала се от Прага и присъстваща за втори път в двора на Елизабет, Ани започваше да се държи съвсем свойски.
— Показах ѝ стаята на милорд, след като отидохте да се срещнете с Нейно Величество — увери ме Пиер. — Тя е долу, под апартаментите, използвани навремето от съпругата на краля.
— И в които сега са настанени фаворитите на кралицата, предполагам — промърморих под нос. Несъмнено Уолтър спеше там — или по-скоро не спеше. — Изчакай Матю тук, Пиер. Двете с Ани ще се ориентираме.
— Благодаря, мадам. — Пиер ме погледна с благодарност. — Не обичам да го оставям твърде дълго с кралицата.
По-нисшите чиновници омитаха вечерята си в далеч по-невзрачната обстановка на отделението за стражите. Поглеждаха ни с вяло любопитство, докато двете с Ани минавахме покрай тях.
— Сигурно има по-пряк път — предположих, докато хапех устни и гледах надолу по дългото стълбище. Голямата зала щеше да е още по-препълнена.
— Съжалявам, госпожо, но няма — извинително каза Ани.
— Е, тогава да се изправим пред тълпата — въздъхнах аз.
Голямата зала беше пълна с молители за вниманието на кралицата. Появата ми от апартаментите предизвика възбуда, последвана от разочаровано мърморене, когато откриха, че не съм някоя важна особа. След двора на Рудолф бях донякъде свикнала да съм обект на внимание, но все още ми беше неудобно да чувствам втренчените погледи на човешките същества, няколкото побутвания от демони, гъделичкащия поглед на самотна вещица. Когато обаче усетих върху гърба си студения поглед на вампир, аз се обърнах разтревожено.