— Видяхте ли другия куинтин? — Кит посочи в обратната посока, където за един стълб беше вързан манекен от грубо зебло, напълнен със слама. Стълбът също приличаше повече на средство за екзекуция, отколкото на спортно оборудване.
Усетих студен, съсредоточен поглед. Преди да успея да се обърна, вампирът ме сграбчи с ръце, за които имах познатото усещане, че са по-скоро от стомана, отколкото от плът. Но тези ръце не бяха на Матю.
— Я, че тя била по-възхитителна, отколкото се надявах — изрече женски глас и студен дъх обви шията ми.
Рози. Цивета. Разпознах миризмите и се опитах да си спомня кога съм срещала тази комбинация.
Сет-Тур. Стаята на Луиза дьо Клермон.
— В кръвта ѝ има нещо, на което един варг не може да устои — грубо каза Кит. — Не разбирам какво е, но дори отец Хабърд като че ли е станал неин роб.
Остри зъби одраскаха шията ми, но не пробиха кожата.
— Ще бъде забавно да си поиграя с нея.
— Планът ни беше да я убием — възрази Кит. След появата на Луиза в очите му се четеше още по-голямо безпокойство и нервност. Мълчах и отчаяно се опитвах да разбера що за игра играят. — После всичко ще бъде такова, каквото си беше.
— Търпение. — Луиза вдиша дълбоко. — Надушваш ли страха ѝ? Винаги е изострял апетита ми.
Заинтригуван, Кит пристъпи по-близо.
— Но ти си пребледнял, Кристофър. Имаш ли нужда от още лекарство? — Луиза отпусна хватката си, за да може да стигне до чантата си. Подаде на Кит лепкаво кафяво бонбонче. Той го грабна нетърпеливо и го метна в устата си. — Чудесни са, нали? Топлокръвните в Германия ги наричат «камъни на безсмъртието», защото съставките карали дори жалките човеци да се чувстват като божества. А ето че и на теб ти помагат да се почувстваш отново силен.
— Вещицата ме отслабва, както отслаби и брат ти. — Очите на Кит се изцъклиха и дъхът му стана противно сладникав.
Опиати. Нищо чудно, че се държеше толкова странно.
— Вярно ли е, вещице? Кит казва, че си обвързала брат ми против волята му. — Луиза ме завъртя. Прекрасното ѝ лице въплъщаваше кошмара на всеки топлокръвен за вампирите — бледа като порцелан кожа, черна коса и тъмни очи, замъглени от опиума също като очите на Кит. От нея струеше злост и съвършено извитите ѝ червени устни бяха не само чувствени, но и жестоки. Това бе създание, което можеше да преследва и убива без нито капка съжаление.
— Не съм обвързала брат ти. Избрах го — и той избра мен, Луиза.
— Нима знаеш коя съм? — повдигна черните си вежди Луиза.
— Матю няма тайни от мен. Ние сме двойка. А също така съпруг и съпруга. Баща ти присъства на брака ни. — «Благодаря, Филип.»
— Лъжкиня! — изкрещя Луиза. Зениците ѝ погълнаха изцяло ириса, когато изгуби контрол. Имах си работа не само с опиатите, но и с кръвожадната ѝ ярост.
— Не вярвай на нито една нейна дума — предупреди я Кит. Той извади кинжал от дублета си и ме сграбчи за косата. Извиках от болка, когато дръпна главата ми назад. Острието на ножа обиколи дясното ми око. — Ще ѝ избода очите, за да не може да ги ползва за магии или да види съдбата ми. Тя знае как ще умра. Сигурен съм. Без вещерския си поглед няма да има власт над нас, нито над Матю.
— Вещицата не заслужава бърза смърт — горчиво заяви Луиза.
Кит притисна върха точно под надочната кост и по бузата ми се търкулна капка кръв.
— Не се бяхме разбрали така, Луиза. За да разваля магията, трябва да имам очите ѝ. После я искам мъртва и заминала. Докато вещицата е жива, Матю няма да я забрави.
— Шшшт, Кристофър. Нима не те обичам? Нима не сме съюзници? — Луиза прегърна Кит и го целуна страстно. Плъзна устата си по челюстта му и надолу, към пулсиращите му вени. Устните ѝ докоснаха кожата и видях петното кръв, което остана след движението. Кит пое треперливо дъх и затвори очи.
Луиза пи жадно от врата на демона. Докато го правеше, тримата стояхме скупчени, приклещени в силните обятия на вампира. Опитах се да се измъкна, но хватката ѝ само се стегна, докато пируваше с Кит.
— Сладкият ми Кристофър — промърмори тя, след като се напи и облиза устните си. Следата на врата на Кит беше сребриста и мека, също като белега на гърдата ми. Луиза явно се беше хранила от него и преди. — Усещам вкуса на безсмъртието в кръвта ти и виждам прекрасните думи, които танцуват в мислите ти. Матю е глупак, че не иска да ги сподели с теб.
— Той иска единствено вещицата. — Кит докосна врата си, явно си представяше, че именно Матю е пил от вената му, а не сестра му. — Искам я мъртва.