Ръката на Матю се отпусна.
— Да, Джак. Ужасен кошмар.
Момчето пъхна ръка в неговата.
— Ще чакам до вас, докато не отмине.
Очите ми се насълзиха. Същото му казваше и Матю в нощите, когато ужасите на Джак заплашваха да го погълнат.
В отговор Матю стисна мълчаливо ръката му. Двамата стояха единият висок, с широки рамене и изпълнен със свръхестествено здраве, другият тънък, непохватен и едва сега отърсващ се от сенките на пренебрежението. Яростта на Матю започна да се уталожва.
— Когато Ани ми каза, че те е хванал женски варг, изобщо не си представях… — Той не успя да продължи.
— Кристофър беше! — извика Луиза и се дръпна от дивия демон до нея. — Той твърдеше, че си омагьосан. Но аз надушвам кръвта ѝ по теб. Ти не си в плен на магията ѝ, а се храниш от нея.
— Тя е моя половинка — с убийствен тон обясни Матю. — И е бременна.
Марлоу изсъска. Погледът му побутна корема ми. Счупената ми ръка посегна да защити детето от очите на демона.
— Това е невъзможно. Матю не може… — Объркването на Кит се смени с ярост. — Дори сега го е омагьосала. Как си могла да го предадеш така? Кой е заченал детето ти, Даяна Ройдън?
Мери Сидни беше приела, че съм била изнасилена. Галоуглас отначало реши, че бебето е от починал любовник или съпруг, което задействаше инстинктите на защитник у Матю и обясняваше бързата ни връзка. За Кит единственият възможен отговор бе, че съм сложила рога на мъжа, когото обичаше.
— Хвани я, Хенкок! — замоли се Луиза. — Не можем да позволим на една вещица да вкара копелето си в семейство Дьо Клермон.
Хенкок поклати глава и скръсти ръце.
— Вие се опитахте да убиете половинката ми. Проляхте кръвта ѝ — обвини ги Матю. — А детето не е копеле. Мое е.
— Невъзможно — заяви Луиза, но гласът ѝ прозвуча несигурно.
— Детето е мое — яростно повтори брат ѝ. — Моя плът. Моя кръв.
— Тя носи кръвта на вълка — прошепна Луиза. — Вещицата е онази от пророчеството. Ако бебето ѝ оживее, ще унищожи всички ни.
— Махнете ги от очите ми. — Гласът на Матю трепереше от ярост. — Преди да съм ги разкъсал на парчета и да съм ги хвърлил на кучетата. — Той разрита оградата и сграбчи Кит и сестра си.
— Никъде няма да… — започна Луиза. Погледна долу и видя, че Хенкок е хванал ръката ѝ.
— Напротив, ще отидеш там, където те заведа — тихо рече той. Измъкна пръстена на Изабо от пръста ѝ и го подхвърли на Матю.
— Мисля, че това принадлежи на съпругата ти.
— А Кит? — попита Уолтър и хвърли предпазлив поглед към Матю.
— Тъй като двамата си падат един по друг, затворете го с Луиза. — Матю бутна демона към Рали.
— Но тя ще… — подхвана Уолтър.
— Ще се храни с него? — кисело довърши Матю. — Вече го прави. Единственият начин, по който вампирът може да усети въздействието на вино или опиат, е от вената на топлокръвно.
Уолтър прецени настроението на Матю и кимна.
— Добре. Ще изпълним желанието ти. Отведи Даяна и децата в Блекфрайърс. Ние с Хенкок ще се оправим с останалото.
— Казах му, че няма за какво да се тревожи. Бебето е добре. — Спуснах ризата си. Бяхме се прибрали право у дома, но въпреки това Матю бе изпратил Пиер да доведе Сюзана и баба Алсъп. Сега къщата бе пълна до пръсване с ядосани вампири и вещици. — Може би ги ще успееш да го убедиш.
Сюзана изплакна ръцете си в легена с гореща сапунена вода.
— Щом съпругът ти не може да повярва на собствените си очи, няма как да го убедя.
Тя изпрати да доведат Матю. Галоуглас дойде с него и двамата изпълниха рамката на вратата.
— Наистина ли си добре? — Лицето на Галоуглас бе пепеляво.
— Имах счупен пръст и пукнато ребро. Би могло да се случи и при падане по стълбите. Благодарение на Сюзана пръстът ми е напълно здрав.
Протегнах ръка. Пръстът още беше подут и трябваше да нося пръстена на Изабо на другата си ръка, но го движех без болка. Раната в гръдния кош щеше да заздравее по-бавно. Матю беше отказал да използва вампирска кръв за излекуването ѝ, така че се наложи Сюзана да разчита на няколко магически шева и лапа.
— Точно сега имам много основателни причини да мразя Луиза — мрачно заяви Матю, — но има и нещо, за което трябва да съм ѝ благодарен. Тя не е искала да те убие. Точността ѝ е безупречна. Ако искаше, щеше да забие копието си в сърцето ти и щеше да си мъртва.
— Мислите ѝ бяха изцяло върху пророчеството, което Жербер споделил с Изабо.
Галоуглас и Матю се спогледаха.
— Това е нищо — пренебрежително махна с ръка Матю. — Просто някаква идиотия, измислена, за да впечатли маман.
— Става въпрос за пророчеството на Меридиана, нали? — Досетих се още щом Луиза спомена за него. Думите събудиха спомени за докосването на Жербер в Ла Пиер. И от тях въздухът около Луиза беше запращял от електричество, сякаш беше Пандора и бе вдигнала капака на делвата с отдавна забравена магия.