Заразглеждах шарките, видях струпванията на цветове около вещиците, които показваха индивидуалните им силни страни. Огнени и водни нишки ме обграждаха в плетеница съперничещи си нюанси. Паниката ми се върна отново.
— Призови огъня — подкани баща ми, сякаш бе толкова лесно, колкото да си поръчаш пица по телефона.
След момент на колебание свих пръст и пожелах огънят да дойде при мен. Оранжево-червена нишка се закачи за върха му и когато издишах през свитите си устни, във въздуха се понесоха десетки мънички мехурчета светлина и топлина, подобни на светулки.
— Чудесно, Даяна! — извика Катрин и запляска с ръце.
Покрай пляскането и огъня драконът ми се размърда, изгарящ от желание да бъде освободен. Бену изкрещя от раменете на баща ми и драконът отговори.
— Не — стиснах зъби аз.
— Стига си разваляла удоволствието. Тя е дракон, а не златна рибка. Защо винаги се опитваш да се правиш, че магическото е обикновено? Пусни я да полети!
Отпуснах се съвсем малко и ребрата ми омекнаха, разделяйки се като листа на книга. Драконът се измъкна от костната си клетка и размаха криле, които от сиви и нематериални станаха пъстроцветни и ярки. Опашката се нави на възел и драконът полетя из стаята. Улавяше със зъби малките мехурчета светлина и ги поглъщаше като бонбони. После насочи вниманието си към водните топчета на баща ми, сякаш бяха най-изтънчено шампанско. Когато приключи с лакомствата, увисна във въздуха пред мен, докосвайки с опашка пода. Килна глава настрани и зачака.
— Какво си ти? — попитах, учудена как е успяла да погълне противоположните сили на водата и огъня.
— Ти, но не ти. — Драконът примигна и ме изгледа с блестящите си очи. Кипяща топка енергия танцуваше в края на опашката с форма на пика. Приличаше точно на онази, която бях дала на Матю в Мадисън.
— Как се казваш? — прошепнах.
— Можеш да ме наричаш Кора — отвърна тя на език от дим и мъгла. Кимна за сбогом, стопи се в сива сянка и изчезна. Тежестта ѝ легна в слънчевия ми сплит, крилете ѝ се увиха около гърба ми и замряха. Поех дълбоко дъх.
— Беше страхотно, скъпа. — Баща ми ме прегърна. — Мислеше като огън. Съпричастието е тайната на повечето неща в живота, в това число и на магията. Виж колко ярки станаха нишките!
Навсякъде около нас светът блестеше, изпълнен с възможности. И ставащата все по-ярка виолетовокехлибарена вълна показваше, че времето започва да губи търпение.
38.
— Моите две седмици изтекоха. Време е да тръгвам.
Думите на баща ми не бяха неочаквани, но въпреки това ми дойдоха като удар. Спуснах клепачи, за да скрия реакцията си.
— Ако не се върна скоро, майка ти ще си помисли, че съм се заприказвал с някой продавач на портокали.
— Продавачите на портокали са по-скоро през 17-и век — разсеяно го поправих аз, дърпайки нишките в скута си. Вече имах постоянен напредък във всичко, от простите магии против главоболие до по-сложни плетки, които можеха да предизвикат вълни по Темза. Сплетох златната и синята нишка около пръстите си. Сила и разбиране.
— Еха. Добър отговор, Даяна. — Баща ми се обърна към Матю. — Доста бързо реагира.
— На кого го казваш — също така шеговито отвърна съпругът ми. Двамата разчитаха на хумора, за да изгладят търканията в общуването си, което понякога ги правеше непоносими.
— Радвам се, че се запознах с теб, Матю, въпреки страшните физиономии, които правиш, когато си мислиш, че командвам Даяна — каза баща ми и се засмя.
Без да обръщам внимание на дрънканиците им, усуках жълтата нишка със златната и синята. Убеждаване.
— Защо не останеш до утре? Жалко ще е да изпуснеш празненството. — Беше в навечерието на Еньовден и градът беше в празнично настроение. Разтревожена, че една последна вечер с дъщеря му няма да бъде достатъчно съблазнителна, най-безсрамно използвах научните му интереси. — Ще можеш да видиш много фолклорни костюми.
— Фолклорни костюми ли? — Баща ми се разсмя. — Много убедително. Разбира се, че ще остана до утре. Ани ми направи венец от цветя, пък и двамата с Уил сме решили да се отбием на тютюн при Уолтър. После имам среща с отец Хабърд.
Матю се намръщи.
— Значи познаваш Хабърд?
— О, разбира се. Представих му се, когато пристигнах. Трябваше, тъй като той е главният. Отец Хабърд доста бързо се досети, че съм баща на Даяна. Всички вие имате изумително обоняние. — Баща ми погледна благо Матю. — Интересен човек е с неговите идеи, че всички създания могат да живеят като едно голямо щастливо семейство.
— Това би било пълен хаос — възразих аз.