— Размърдай се, Даяна! — извика той.
Двамата с Матю се мотахме из града, гледахме как магазините затварят рано и празнуващите пълнят кръчмите. Доста касапи небрежно трупаха кости пред вратите си. Бяха бели и чисти, сякаш варени.
— За какво са тези кости? — попитах Матю, след като видях трета подобна купчина.
— За огньове.
— Огньове ли?
— Да, за празничните огньове — каза Матю. — По традиция хората отбелязват Еньовден с огньове — от кости, от дърва и смесени. Всяка година кметът призовава да се сложи край на всички тези суеверия, но хората въпреки това ги палят.
Матю ме заведе на вечеря в прочутия хан «Красивият дивак» недалеч от Блекфрайърс на Лъдгейт Хил. Нещо повече от място за хранене, заведението представляваше цял увеселителен комплекс, където клиентите можеха да гледат постановки и двубои по фехтовка — без да споменавам Ароко, прочутия кон, който можеше да познае кои жени от тълпата са девственици. Не беше като пързаляне с ролери в Дорчестър, но пак си го биваше.
Градските тийнейджъри лудуваха из града и си подхвърляха обиди и шеги, докато обикаляха от кръчма на кръчма. През деня повечето работеха здравата като слуги или чираци. Дори вечер нямаха свободно време, тъй като господарите им очакваха от тях да наглеждат магазина и дома, да се грижат за децата, да носят храна и вода и да изпълняват стотиците други задачи, свързани с поддържането на едно домакинство. Тази нощ обаче Лондон бе техен и те се възползваха максимално от това.
Върнахме се през Лъдгейт и приближихме входа на Блекфрайърс, когато камбаните отброиха девет. В този час градската стража започваше обиколките си и хората трябваше да се приберат по домовете си, ала тази вечер като че ли никой нямаше намерение да налага правилата. Въпреки че слънцето бе залязло преди час, до пълнолунието оставаше само един ден и по градските улици беше светло.
— Може ли да продължим да се разхождаме? — попитах. Винаги ходехме на някое конкретно място — до замъка Бейнард при Мери, до Гарликхайт за сбирките, до «Свети Павел» за книги. С Матю никога не бяхме излизали в града, без да знаем накъде сме тръгнали.
— Не виждам причина да не го направим, след като ни бе наредено да стоим навън и да се забавляваме — отвърна Матю. Той се наведе и ме целуна крадешком.
Минахме покрай западната врата на «Свети Павел», където имаше навалица въпреки късния час, и излязохме от църковния двор на север. Така се озовахме на Чийпсайд, най-широката и просперираща улица в Лондон, където бяха златарските работилници. Обиколихме фонтана на Чийпсайд Крос, който се използваше като басейн от група крещящи момчета, и продължихме на изток. Матю ме поведе по маршрута на процесията при коронацията на Ан Болейн и ми показа къщата, в която живял Джефри Чосър като малък. Някакви търговци го поканиха да вземе участие в игра на кегли, но го отстраниха от съревнованието, след като направи три поредни попадения.
— Сега доволен ли си, след като се показа супермъжкар? — подразних го, а той ме прегърна през кръста и ме привлече към себе си.
— Много. — Посочи към някакъв разклон. — Виж.
— Кралската борса. — Обърнах се развълнувана към него. — Нощем! Спомни си.
— Един джентълмен никога не забравя — промърмори той с нисък поклон. — Не съм сигурен дали са останали отворени магазини, но фенерите ще са запалени. Какво ще кажеш да се разходим из двора?
Влязохме през широките сводове до камбанарията, върху която имаше златен скакалец. Вътре се завъртях бавно, за да огледам добре четириетажната сграда със стотиците ѝ магазини, продаващи всичко, от доспехи до обувалки. Статуи на английски монарси се взираха отгоре към купувачи и търговци, а рояк скакалци украсяваше капаците на всички прозорци.
— Скакалецът е символът на Грешам, а той изобщо не се е притеснявал от саморекламата — разсмя се Матю, след като проследи погледа ми.
Някои магазини наистина бяха отворени, фенерите в галериите около централния двор бяха запалени и ние не бяхме единствените, наслаждаващи се на вечерта тук.
— Откъде идва музиката? — попитах и се огледах за музиканти.
— От кулата — каза Матю и посочи в посоката, откъдето бяхме влезли. — Търговците спонсорират концерти, когато е топло. Добре е за бизнеса.
Матю явно също беше добър в бизнеса, ако можеше да се съди от броя съдържатели на магазини, които го поздравиха по име. Той разменяше шеги с тях и питаше за жените и децата им.
— Сега се връщам — каза ми и се шмугна в един магазин. Озадачена, аз заслушах музиката и се загледах как някаква авторитетна млада жена организира импровизиран бал. Хората се наредиха в кръгове, хванаха се за ръце и заподскачаха като пуканки в нагорещена тенджера.