— И цялото време на света нямаше да ти е достатъчно, лельо — тъжно каза Галоуглас.
— Но той дори не каза довиждане — прошепнах аз.
— Един родител никога не бива да казва последно сбогом на детето си — рече Матю.
— Стивън ме помоли да ти предам това — добави Галоуглас. Беше лист хартия, сгънат като платноходка.
— Татко хич не го биваше с лебедите, но беше много добър с лодките — промълвих и избърсах очите си. Разгънах внимателно бележката.
«Даяна,
Ти си всичко, за което сме си мечтали, че ще станеш един ден.
Животът е силната основа на времето. Смъртта е само нишката за бродиране. И благодарение на децата ти и на децата на децата ти аз ще живея вечно.
Татко
П. П. Всеки път, когато прочетеш «има нещо гнило в Дания» в «Хамлет», мисли за мен.»
— Каза ми, че магията е просто осъществено желание. Може би заклинанията са просто думи, в които вярваш с цялото си сърце — прошепна Матю и постави ръце на раменете ми. — Той те обича. Завинаги. Аз също.
Думите му се втъкаха в нишките, които ни свързваха, нишките между вещица и вампир. Те носеха в себе си убедеността на чувствата му — нежност, благоговение, вярност, надежда.
— Аз също те обичам — прошепнах, подсилвайки заклинанието му със своето.
39.
Баща ми напусна Лондон, без да се сбогува. Бях твърдо решена да си тръгна по друг начин. В резултат последните ми дни в града представляваха сложна тъкан от думи и желания, заклинания и магия.
Сянката на баба Алсъп ме очакваше тъжно в края на алеята, когато посетих за последен път дома на учителката си. Зарея се вяло над мен, докато изкачвах стълбите до покоите на вещицата.
— Значи ни напускаш — каза баба Алсъп от стола си до огнището. Носеше вълнени дрехи и шал, а огънят гореше с пълна сила.
— Трябва. — Наведох се и целунах сухата ѝ като хартия буза. — Как си днес?
— Донякъде по-добре, благодарение на церовете на Сюзана. — Баба Алсъп се закашля и усилието преви крехкото ѝ тяло надве. Когато се успокои, тя ме изгледа с блестящите си очи и кимна. — Този път бебето е хванало корен.
— Да. — Усмихнах се. — И прилошаването го доказва. Искаш ли да кажа на другите? — Не желаех баба Алсъп да носи допълнителен товар на крехките си рамене, бил той емоционален или физически. Сюзана се тревожеше за слабостта ѝ, а Елизабет Джаксън вече беше поела някои от задълженията, изпълнявани обикновено от старейшината на сборището.
— Не е нужно. Катрин ми съобщи. Каза, че Кора долетяла преди няколко дни и бърборела, както прави, когато има някаква тайна.
Бяхме се разбрали с моя огнедишащ дракон, че ще излиза да лети на открито веднъж седмично, при това само нощем. С неохота се съгласих на втора нощ по време на новолуние, когато рискът някой да я види и да я вземе за огнен предвестник на Апокалипсиса бе най-малък.
— Ето значи къде е отишла — разсмях се. Кора намираше компанията на вещицата за успокояваща, а Катрин обичаше да я предизвиква на състезания по бълване на огън.
— Всички се радваме, че Кора си намери и други занимания, освен да се вре в комините и да крещи по духове. — Баба Алсъп посочи стола насреща. — Защо не поседиш с мен? Богинята може и да не ни даде друга възможност.
— Чу ли новините от Шотландия? — попитах я, докато сядах.
— Не съм чувала нищо, откакто ми каза, че бременността не е спасила Юфемия Маклейн от кладата. — Състоянието на баба Алсъп започна да се влошава от вечерта, когато ѝ съобщих, че една млада вещица от Бъруик е била изгорена въпреки усилията на Матю.
— Матю най-сетне е убедил останалите от Паството, че спиралата на обвиненията и екзекуциите трябва да спре. Две от обвинените вещици са се отказали от показанията си и са заявили, че са изтръгнати с мъчения.
— Явно Паството е трябвало да се замисли, щом един варг говори от името на вещица. — Баба Алсъп ме погледна остро. — Той ще се издаде, ако останеш. Матю Ройдън живее в свят на полуистини, но никой не може завинаги да се измъква от изобличаването. Заради бебето трябва да внимавате повече.
— Ще внимаваме — уверих я аз. — Между другото, още не съм напълно сигурна, че осмият ми възел е достатъчно силен за бродене във времето. Не и с Матю и бебето.
— Дай да го видя — подкани баба Алсъп и протегна ръка. Наведох се напред и поставих вървите в дланта ѝ. Щях да използвам и деветте по време на пътуването и да направя общо девет различни възела. Никоя магия не използваше повече.
С опитни движения баба Алсъп направи осем премятания на червената връв и върза краищата така, че възелът не можеше да се развърже.