Пиер чакаше с конете пред «Еленът и короната». Матю ми помогна да се кача на седлото и яхна своя кон.
— Сбогом, мадам — каза Пиер и пусна повода.
— Благодаря, приятелю — отвърнах и очите ми отново се напълниха със сълзи.
Пиер подаде на Матю някакво писмо. Познах печата на Филип.
— Инструкциите на баща ви, милорд.
— Ако след два дни не се появя в Единбург, ела да ме търсиш.
— Ще го направя — обеща Пиер, докато Матю подкарваше коня си и обръщахме на север към Оксфорд.
Сменихме три пъти конете и се озовахме в «Старата ложа» преди изгрев-слънце. Франсоаз и Шарл бяха отпратени. Бяхме сами.
Матю остави писмото от Филип на бюрото, където Матю от 16-и век нямаше да пропусне да го види. То щеше да го прати по спешна работа в Шотландия. Там Матю Ройдън щеше да остане известно време в двора на крал Джеймс, преди да изчезне и да започне нов живот в Амстердам.
— Кралете на шотландците ще бъдат доволни, че съм се върнал при предишния си аз — отбеляза Матю и докосна писмото с върха на пръста си. — Вече със сигурност няма да се опитвам да спасявам вещици.
— Ти промени нещата тук, Матю — подчертах, прегръщайки го през кръста. — Сега трябва да оправим нещата в нашето настояще.
Влязохме в спалнята, в която бяхме пристигнали преди толкова много месеци.
— Знаеш, не съм сигурна, че ще се плъзнем през столетията и ще се озовем в абсолютно точното време и място — предупредих го.
— Вече ми го обясни, mon coeur. Имам вяра в теб. — Той ме хвана здраво под ръка. — Да идем да се видим с бъдещето. Отново.
— Сбогом, къща. — Огледах за последен път първия ни дом. Макар че щях да го видя отново, той нямаше да е същият, какъвто бе в тази юнска утрин.
Сините и кехлибарените нишки в ъглите се скъсаха и завиха нетърпеливо, изпълвайки стаята със светлина и звук. Поех дълбоко дъх и завързах кафявата връв, оставяйки края ѝ да виси свободно. Като се изключи Матю и дрехите на гърбовете ни, вървите ми на тъкачка бяха единствените неща, които вземахме обратно със себе си.
— С първия възел започва магията — прошепнах. Звукът на времето се усилваше с всеки следващ възел, докато писъците и виенето станаха почти оглушителни.
Когато краищата на деветата връв се сляха в едно, всичко около нас бавно се разтвори.
40.
Всички английски вестници имаха някакъв вариант на едно и също заглавие, но Изабо смяташе, че това на «Таймс» е най-доброто.
Англичанин печели надпреварата за поглеждане в космоса
30 юни 2010
Антъни Картър, един от водещите световни експерти по ранни научни инструменти от Музея за история на науката към Оксфордския университет, потвърди днес, че рефракторният телескоп с имената на математика и астронома Томас Хариът от епохата на Елизабет и на Никола Вален, хугенот и часовникар, избягал от Франция по религиозни причини, е наистина автентичен. Освен имената върху телескопа е гравирана и годината 1591.
Откритието предизвика буря в научната и историческата общност. Векове наред се посочваше, че италианският математик Галилео Галилей е заимствал основната технология на телескопа от холандците, за да наблюдава Луната през 1609 г.
«Учебниците по история трябва да бъдат пренаписани — каза Картър. — Томас Хариът е чел «Естествена магия» на Джамбатиста дела Порта и останал заинтригуван от това, че вдлъбнатите и изпъкналите лещи могат да се използват така, че «да се виждат далечни и близки неща по-ясно и по-подробно».»
Приносите на Томас Хариът в областта на астрономията останали незабелязани отчасти поради факта, че не ги е публикувал, а е предпочел да сподели откритията си със затворена група приятели, наричана от някои Нощната школа. Под патронажа на Уолтър Рали и Хенри Пърси, Лорда Магьосник на Нортъмбърленд, Хариът бил финансово свободен да се посвети на интересите си.
Господин И. П. Ридъл откри телескопа заедно с кутия различни математически записки на Томас Хариът, както и със сложен сребърен капан за мишки, също подписан от Вален. Той поправял камбаните на църква «Сейнт Майкъл» недалеч от семейното имение на Пърси в Алнуик, когато един силен порив на вятъра свалил избелял гоблен на света Маргарет, убиваща дракона. Кутията била скрита зад гоблена.
«Рядко се случва инструменти от този период да носят върху себе си толкова много знаци за идентифициране — обясни д-р Картър на репортерите и разкри, че според отпечатаната върху телескопа дата инструментът е бил изработен през 1591-1592 г. — Изключително сме задължени на Никола Вален, който е разбрал, че това е важен момент в историята на научните инструменти и е взел необичайни мерки да отбележи произхода на изделието.»