— Отказват да го продадат — каза Маркъс и се облегна на касата на вратата. Със скръстени ръце и крака приличаше страшно много на Матю. — Разговарях с всички, от църковните власти в Алнуик до херцога на Нортъмбърленд и епископа на Нюкасъл. Не желаят да се разделят с телескопа дори срещу малкото състояние, което им предложи. Мисля обаче, че успях да ги убедя да ми продадат капана за мишки.
— Целият свят знае за него — въздъхна Изабо. — Дори «Льо Монд» съобщава за историята.
— Трябваше да положим повече усилия за потулването на всичко. Това би могло да даде на вещиците и техните съюзници жизненоважна информация — отбеляза Маркъс. Растящият брой обитатели между стените на Сет-Тур от седмици се тревожеше как ли ще постъпи Паството, ако бъде открито точното местоположение на Даяна и Матю.
— Какво мисли Фийби? — попита Изабо. От самото начало беше харесала наблюдателната млада жена с нейната твърда брадичка и внимателно държане.
Лицето на Маркъс се смекчи. Така изглеждаше преди заминаването на Матю, когато бе безгрижен и весел.
— Смята, че е много рано да се каже какви поражения са нанесени с откриването на телескопа.
— Умно момиче — усмихна се Изабо.
— Не знам как бих постъпил аз… — започна Маркъс. На лицето му изведнъж се изписа плам. — Обичам я, grand-mere.
— Разбира се, че я обичаш. И тя те обича. — След майските събития Маркъс я беше довел в Сет-Тур. Двамата бяха неразделни.
А Фийби беше показала забележителен такт, когато се озова сред всички демони, вещици и вампири, които живееха в момента тук. Дори да беше изненадана да научи, че хората делят света и с други създания, не го показа.
Членската маса на Тайното събрание на Маркъс бе набъбнала значително през последните месеци. Помощничката на Матю, Мириам, вече беше постоянен обитател на замъка, както и дъщерята на Филип, Верен, и съпругът ѝ Ернст. Галоуглас, неуморимият внук на Изабо, беше шокирал всички, като остана на едно място в продължение на цели шест седмици. Дори сега не показваше с нищо, че смята да се махне. Софи Норман и Натаниъл Уилсън посрещнаха новото си бебе Маргарет под покрива на Изабо и сега авторитетът на невръстната сладурана в замъка отстъпваше единствено на матриарха на Дьо Клермон. Тъй като внучката ѝ живееше в Сет-Тур, майката на Натаниъл, Агата, също се появяваше без всякакво предупреждение; същото се отнасяше и за най-добрия приятел на Матю, Хамиш. Дори Болдуин прескачаше от време на време.
Никога през дългия си живот Изабо не бе очаквала, че ще се озове начело на толкова голямо домакинство.
— Къде е Сара? — попита Маркъс, вслушвайки се в трескавата дейност навсякъде из замъка. — Не я чувам.
— В Кръглата кула. — Изабо прокара острия си нокът покрай новинарската статия и отдели отрязаното каре. — Софи и Маргарет бяха при нея за известно време. Софи казва, че Сара продължава да стои нащрек.
— Защо? Сега пък какво се е случило? — учуди се Маркъс и посегна към вестника. Беше чел пресата цялата сутрин, проследявайки неуловимите движения на пари и влияние, чрез които Натаниъл можеше да анализира информацията, за да бъдат по-добре подготвени за следващия ход на Паството. Свят без Фийби бе немислим, но Натаниъл бе станал почти незаменим. — Проклетият телескоп ще се окаже проблем. Знаех си го. На Паството му е достатъчна само бродеща из времето вещица и тази история, за да се върнат в миналото и да открият баща ми.
— Баща ти няма да остане там задълго, ако изобщо е все още там.
— Стига, grand-mere. — В гласа на Маркъс се долавяше раздразнение. Вниманието му още беше насочено към текста около дупката, оставена от Изабо в «Таймс». — Откъде знаеш?
— Първо бяха миниатюрите, после лабораторните записки, а сега и този телескоп. Познавам снаха си. Телескопът е точно жест, какъвто би направила Даяна, ако няма какво да губи. — Изабо мина покрай внука си. — Даяна и Матю се прибират.
Изражението на Маркъс остана непроницаемо.
— Очаквах да си по-щастлив за завръщането на баща ти — тихо рече Изабо и спря при вратата.
— Бяха трудни няколко месеца — сериозно каза Маркъс. — Паството даде ясно да се разбере, че искат книгата и дъщерята на Натаниъл. Появи ли се Даяна тук…
— Няма да се спрат пред нищо. — Изабо бавно пое дъх. — Поне вече няма да се безпокоим дали не се е случило нещо с Даяна и Матю в миналото. Ще бъдем заедно, в Сет-Тур, и ще се бием рамо до рамо.