Разгадах една по една тайните на плода. В сърцевината му имаше червей, който прояждаше меката му плът. Вниманието ми бе привлечено от силата, заключена там, топлината плъзна по езика ми и усетих вкуса на слънчевата светлина. Кожата между веждите ми затрептя от удоволствие, докато пиех лъчите на невидимото слънце. Каква мощ, помислих си. Живот. Смърт. Публиката ми изгуби значение за мен. Единственото важно нещо вече беше безкрайното познание, полегнало в дланта ми.
Слънцето отвърна на някаква тиха покана и напусна дюлята, провря се през пръстите ми. Инстинктивно се опитах да се съпротивлявам на настъпващата слънчева светлина и да я задържа там, където ѝ беше мястото — в плода — но дюлята потъмня и се спаружи.
Вещицата Бийтън ахна и развали концентрацията ми. Стреснах се и изпуснах смачкания плод на пода и той се пръсна върху лъснатото дюшеме. Когато погледнах отново, видях Хенри да се кръсти пак. Личеше колко е шокиран по втренчения поглед и бавните автоматични движения на ръката му. Том и Уолтър се бяха взрели в пръстите ми, където тънки нишки слънчева светлина правеха напразни опити да възстановят прекъснатата връзка с плода. Матю хвана треперещите ми длани и скри следите от недисциплинираната ми магическа сила. Ръцете ми все още искряха и аз се опитах да ги отдръпна, за да не го изгоря. Той поклати глава и отказа да ме пусне. Погледът му срещна моя, сякаш за да ми каже, че е достатъчно силен, за да поеме всяка магия, която се изпречи на пътя му. След миг колебание тялото ми се отпусна в прегръдката му.
— Край. Стига толкова — каза той натъртено.
— Мога да вкуся слънчевата светлина, Матю. — Гласът ми бе станал пронизителен от паниката. — Виждам времето, което чака по ъглите.
— Тази жена е омагьосала един кръвопиец. Това е дяволско дело — просъска вдовицата Бийтън. Тя отстъпи внимателно назад, протегнала напред пръсти, за да се пази от надвисналата опасност.
— Няма никакъв дявол в Удсток — повтори настойчиво Том.
— Имате книги със странни знаци и магически заклинания — възрази вдовицата Бийтън и посочи «Елементите» на Евклид. Добре, че не бе дочула Кит да чете на глас «Доктор Фауст», помислих си аз.
— Това е математика, а не магия — протестира Том.
— Наричайте го както си искате, но аз видях истината. И вие сте като всички останали, повикахте ме тук, за да ме направите част от мрачните си планове.
— Като кои останали? — попита рязко Матю.
— Учените от университета. Повикаха две вещици от Дънс Тю и им задаваха въпроси. Искаха нашите знания, но осъдиха жените, които ги споделиха с тях. Във Фарингтън точно бе започнала да се формира магьосническа общност, но вещиците се разбягаха, когато привлякоха вниманието на хора като вас. — Магьосническата общност значеше сигурност, закрила, общуване. Без нея една вещица бе много по-уязвима заради завистта и страха на съседите си.
— Никой не се опитва да те изгони от Удсток. — Исках да я успокоя, но само една моя стъпка към нея я накара да се отдръпне още повече.
— В тази къща се е спотаило зло. Всички в селото го знаят. Вчера господин Данфорт изнесе проповед пред паството, предупреди колко е опасно да му позволим да пусне корени.
— Сама съм и съм вещица като теб, нямам семейство, което да ми помогне — казах аз, като се опитвах да пробудя съчувствието ѝ. — Съжали ме, преди някой друг да е открил каква съм.
— Не си като мен и не искам неприятности. Никой не ме съжали, когато селото искаше кръв. Нямах кръвопиец, който да ме пази, нито лордове и придворни господа, които да ми защитят честта.
— Матю — господин Ройдън — няма да позволи на никого да те нарани. — Вдигнах ръка като при клетва.
Вдовицата Бийтън не ми повярва.
— На кръвопийците не може да се има доверие. Какво ще стори селото, ако разбере какъв е наистина Матю Ройдън?
— Това си остава само между нас, вдовице Бийтън — предупредих я аз.
— Откъде си ти, момиче, та вярваш, че една вещица ще приюти друга? Живеем в опасен свят. Никой от нас вече не е в безопасност. — Старицата погледна Матю с омраза. — Хиляди вещици умират, а страхливците от Паството не си мръдват пръста. Защо, кръвопиецо?
— Достатъчно — каза хладно Матю. — Франсоаз, изпрати вдовицата Бийтън.
— Тръгвам си, и то с радост. — Старицата се изправи колкото проядените ѝ кости позволяваха. — Но запомни думите ми, Матю Ройдън. Всяко същество на един ден път оттук подозира, че си жесток звяр, който се храни с кръв. Когато разберат, че си подслонил и вещица, способна на черни магии, Бог ще бъде безмилостен с онези, които са се обърнали срещу Него.