— Успокой се, Матю — изръмжа Филип. Гласът му беше като на лъв, цялото му поведение беше като на царя на животните. Семейство Дьо Клермон бе менажерия от страховити зверове. Матю винаги ми бе напомнял на вълк. Изабо беше сокол. Галоуглас приличаше на мечка. И Филип бе родственик на смъртоносен хищник.
— Галоуглас и Уолтър ми казаха, че вещицата има нужда от моята закрила. — Лъвът посегна към едно писмо. Потупа с него по масата и се взря в сина си. — Мислех, че закрилата на по-слаби същества е твоя работа, след като зае семейното място в Паството.
— Даяна не е слаба и има нужда от повече закрила, отколкото Паството може да предложи, като се има предвид, че е омъжена за мен. Ще я защитиш ли? — Тонът и стойката на Матю бяха предизвикателни.
— Първо трябва да чуя и нея — каза Филип. Погледна ме и вдигна вежди.
— Срещнахме се случайно. Знаех, че е вещица, но връзката между нас беше неразрушима — изтъкна Матю. — Себеподобните ѝ се обърнаха срещу нея…
Ръката, която можеше да бъде объркана с лъвска лапа, се вдигна, за да нареди мълчание.
— Matthaios. — Ленивият провлачен глас на Филип подейства като бавно движещ се камшик и веднага накара Матю да млъкне. — Да разбирам ли, че и ти имаш нужда от моята закрила?
— Разбира се, че не — отрече възмутено Матю.
— Тогава млъквай и остави вещицата да говори.
С намерението да дам на бащата на Матю това, което искаше, за да можем да се отървем възможно най-бързо от изнервящото му присъствие, започнах да обмислям как по най-добър начин да му разкажа последните ни приключения. Ако започнех да репетирам наум всяка подробност, щях да се забавя много, а пък вероятността през това време Матю да експлодира, беше огромна. Поех дълбоко дъх и започнах:
— Казвам се Даяна Бишъп и родителите ми бяха много способни магьосници. Други магьосници ги убили, когато били далеч от дома си. Тогава съм била още дете. Преди да умрат, ме омагьосали. Майка ми беше ясновидка и е знаела какво ще се случи.
Филип подозрително присви очи. Разбирах предпазливостта му. И за мен още бе трудно да разбера защо двама души, които са ме обичали, са нарушили етичния кодекс на вещиците и са оковали дъщеря си в магия.
— Докато растях, бях позорът на семейството — вещица, която не може да запали свещ и да направи свястно заклинание. Обърнах гръб на рода Бишъп и постъпих в университет. — След това признание Матю се размърда притеснено на стола си. — Учих история на алхимията.
— Даяна изучава изкуството на алхимията — поправи ме Матю и ми хвърли предупредителен поглед. Но неговите заплетени полуистини нямаше да задоволят баща му.
— Аз мога да пътувам през времето. — Думите увиснаха във въздуха между нас. — Вие наричате такива хора fileuse de temps.
— О, много добре знам каква си — проточи Филип със същия ленив тон. На лицето на Матю се появи леко изненадано изражение. — Живял съм дълго, миличка, и познавам много свръхестествени същества. Ти не си нито от това време, нито от миналото, значи трябва да си от бъдещето. А Матю се е върнал заедно с теб във времето, защото не е същият човек, който беше преди осем месеца. Онзи Матю, когото аз познавах, никога не би погледнал вещица. — Вампирът пое дълбоко дъх. — Внукът ми ме предупреди, че и двамата миришете странно.
— Филип, нека ти обясня… — Ала на Матю не му бе съдено да довършва изреченията си тази вечер.
— Колкото и тревожни да са повечето аспекти на тази ситуация, радвам се да установя, че в бъдещето ще имаме разумно отношение към бръсненето. — Филип лениво почеса собствените си прилежно подрязани брада и мустаци. — Брадите значат въшки, не мъдрост.
— Казват ми, че Матю прилича на инвалид така. — Въздъхнах уморено. — Но не мога да направя магия да му порасне брада.
Филип махна с ръка при тези ми думи.
— Брада лесно ще се уреди. Ти ми разказваше за интереса си към алхимията.
— Да. Намерих една книга, която мнозина други са търсели. Запознах се с Матю, когато той дойде да я краде от мен, но не успя, защото тя вече не беше у мен. Всяко свръхестествено същество в радиус от няколко мили ме бе подгонило тогава. Трябваше да спра да работя!
Чу се звук като от потиснат смях и на челюстта на Филип запулсира един мускул. Открих, че при лъвовете никога не се знае дали се забавляват, или се канят да нападнат.
— Смятаме, че е книга за произхода ни — добави Матю. Излъчваше гордост, макар че аз съвсем случайно бях поръчала ръкописа. — Книгата сама потърси Даяна. И докато другите същества разберат какво е намерила тя, аз вече бях влюбен.