Но в 21-ви век Филип нямаше да го има и Матю нямаше на кого да се облегне. В онова време бе мъртъв и погребан.
— Никога не съм те молил за нищо, Филип. Досега. — Температурата в стаята падна опасно с няколко градуса.
— Трябвало е да предвидиш отговора ми, Матю, но както винаги не си помислил. Ами ако майка ти беше тук? Ако лошото време не беше ударило Трир? Знаеш, че тя ненавижда вещиците. — Филип се взря в сина си. — Ще ти трябва малка армия, за да я спреш да не разкъса тази жена парченце по парченце, а аз не мога да ти отделя такава в момента.
Първо Изабо искаше да ме изгони от живота на сина си. Болдуин пък не положи никакви усилия да скрие презрението си. Приятелят на Матю, Хамиш, се боеше от мен, а Кит открито ме мразеше. А сега дойде редът и на Филип. Станах и изчаках бащата на Матю да ме погледне. Когато го направи, срещнах очите му открито. Погледът му трепна от изненада.
— Матю нямаше как да предвиди това, мосю Дьо Клермон. Той вярваше, че ще застанете на негова страна, макар че очевидно е грешал. — Поех си дъх, за да се успокоя. — Ще ви бъда благодарна, ако ми позволите да остана тази нощ в Сет-Тур. Матю не е спал от седмици и е по-вероятно да го направи в позната обстановка. Утре се връщам в Англия, ако се наложи, и без Матю.
Една от къдриците ми падна върху лявото ми слепоочие. Посегнах да я прибера, но китката ми се озова в хватката на Филип дьо Клермон. Докато осъзная какво става, Матю вече бе до баща си, опрял длани в раменете му.
— Откъде имаш това? — Филип се взираше в пръстена на средния пръст на лявата ми ръка. Пръстенът на Изабо. Очите му станаха безмилостни като на хищник и потърсиха моите. Пръстите му стиснаха още по-силно китката ми, докато костите ми не започнаха да пукат. — Тя никога не би дала пръстена ми на друг, не и докато и двамата сме живи.
— Тя е жива, Филип. — Думите на Матю бяха бързи и груби, предаваха информация, не утеха.
— Но щом Изабо е жива, значи… — Филип млъкна. За миг изглеждаше като ударен от гръм, после осъзна каква е истината. — Значи все пак не съм безсмъртен. И ти не можеш да ме потърсиш във времето, в което тези неприятности са започнали.
— Не. — Матю се насили да произнесе тази единствена сричка.
— И въпреки това си оставил майка ти да застане лице в лице с твоите врагове? — Лицето на Филип се сгърчи.
— Март е с нея. Болдуин и Ален ще се погрижат да не ѝ се случи нищо. — Матю не спираше да му говори успокоително, но Филип все още стискаше пръстите ми и те започваха да стават безчувствени.
— Изабо е дала пръстена ми на вещица? Колко невероятно! На нея обаче ѝ стои добре — промърмори разсеяно Филип и обърна ръката ми към огъня.
— И маман мислеше така — каза кротко Матю.
— Кога… — Филип пое съсредоточено дъх и поклати глава. — Не. Не ми казвай. Никое същество не трябва да знае как ще умре.
Майка ми бе предсказала ужасния си край и този на баща ми. Бях измръзнала, изтощена и преследвана от собствените си спомени и затова се разтреперих. Бащата на Матю сякаш не забелязваше, взираше се в ръцете ни. Само че синът му забеляза.
— Пусни я, Филип — нареди му той.
Филип се взря в очите ми и въздъхна разочаровано. Въпреки пръстена аз не бях обичната му Изабо. Той отдръпна ръката си и аз отстъпих назад, там, където дългата ръка на Филип нямаше да може да ме достигне.
— Сега, след като чу историята ѝ, ще дадеш на Даяна закрилата си? — Матю гледаше изпитателно лицето на баща си.
— Това ли искаш?
Кимнах и пръстите ми потърсиха опора в резбованата облегалка на близкия стол.
— Тогава — да, Рицарите на Лазар ще се погрижат да си добре.
— Благодаря, татко. — Матю стисна Филип за рамото и тръгна към мен. — Даяна е уморена. Ще се видим утре сутринта.
— В никакъв случай. — Гласът на Филип отекна в стаята. — Твоята вещица е под моя покрив и под моите грижи. Няма да дели легло с теб.
Матю ме хвана за ръката.
— Даяна е далеч от дома си, Филип. Не познава тази част от замъка.
— Няма да спи в покоите ти, Матю.
— Защо не? — попитах аз и изгледах намръщено Матю и баща му.
— Защото двамата не сте венчани по правилата, независимо какви красиви лъжи ти е наговорил Матю. И слава богу. Може би можем все пак да предотвратим бедата.
— Не сме венчани? — попитах аз вцепенено.
— Размяната на клетви и приемането на кръвопийска връзка не създава неприкосновено споразумение, момиче.
— Той е мой съпруг във всяко отношение, а това има значение — възразих и бузите ми пламнаха. След като казах на Матю, че го обичам, той ме увери, че вече сме женени.
— Не сте женени, поне не по начин, който би издържал щателна проверка — натърти Филип, — а такива ще има много, ако продължавате да поддържате тази заблуда. Матю прекарваше доста време в Париж да разсъждава върху метафизиката, вместо да учи право. В този случай, сине, инстинктът ти би трябвало да ти е подсказал какво е необходимо да се предприеме, макар интелектът ти да не го е направил.