Фактът, че се намирам в миналото, ми даваше чудесна възможност да практикувам това, което познавах само от книгите. Прерових принадлежностите на Март и начертах план как да превърна виното в твърд алкохол, основна съставка на алхимичните процедури. Скоро обаче започнах да ругая.
— Кондензацията няма да се получи както трябва — извиках ядно и погледнах към парата, излизаща от уреда за дестилация. Момчетата от кухнята, които знаеха английски, възкликнаха съчувствено, докато аз се консултирах с книга, която бях измъкнала от библиотеката на Дьо Клермон. Там имаше всякакви интересни томове. Все някоя от тях трябваше да ми обясни как да се справя с изпускането на парата.
— Мадам? — повика ме тихо Ален от вратата.
— Да? — Обърнах се и си избърсах ръцете в диплите на ленената си риза.
Ален огледа втрещен стаята. Тъмната ми рокля без ръкави бе метната върху близкия стол, тежките ми кадифени ръкави висяха от ръба на медна тенджера, а корсажът ми бе закачен на удобна кука на тавана. Макар и сравнително разсъблечена по стандартите на 16-и век, все още бях с корсет, ленена риза с дълги ръкави и висока яка, няколко фусти и огромна пола. Имах далеч повече дрехи, отколкото носех на лекции. Въпреки това се почувствах гола, затова вирнах брадичка, сякаш казвах на Ален, че не бива да казва и дума. Той мъдро извърна поглед.
— Готвачът не знае какво да прави с вечерното хранене — докладва ми той.
Намръщих се. Готвачът винаги знаеше какво да прави.
— Хората от домакинството са гладни и жадни, но не могат да седнат на масата без вас. Щом има някой член на семейството в Сет-Тур, той трябва да открие вечерното хранене. Това е традиция.
Появи се Катрин с кърпа и леген. Потопих пръсти в топлата, ухаеща на лавандула вода.
— Откога чакат? — Взех кърпата от ръката на Катрин. Не беше разумно да позволявам голямата зала да е пълна с гладни топлокръвни и също толкова изгладнели вампири. Наскоро появилата се у мен увереност, че мога да управлявам домакинството на Дьо Клермон, се изпари.
— Повече от час. И ще продължат да чакат, докато от селото не кажат, че Роже затваря за тази вечер. Той има таверна. Студено е и остават много часове до закуската. Сир Филип ми даде да разбера, че… — Той млъкна и ме погледна извинително.
— Vite[40] — казах и посочих разхвърляните си дрехи. — Трябва да ме облечеш, Катрин.
— Bien sur.[41] — Катрин остави легена и тръгна към провесения ми корсаж. Голямото петно от мастило на него сложи край на надеждата ми да изглеждам достолепно.
Когато влязох в залата, се чу стържене на пейки в каменния под. Близо четиридесет същества се изправиха. В шума имаше някакъв упрек. След като седнаха отново, те се нахвърлиха с охота върху дълго отлаганата храна, а аз си отчупих пилешка кълка и отказах всичко друго.
Стори ми се, че мина цяла вечност, преди Матю и баща му да се върнат.
— Даяна! — Съпругът ми заобиколи дървения параван и се озадачи, когато ме видя начело на семейната трапеза. — Очаквах да си горе или в библиотеката.
— Стори ми се по-любезно да седна тук, като знам колко труд хвърли готвачът, за да приготви тази храна. — Погледът ми се плъзна към баща му. — Как беше ловът, Филип?
— Приличен. Животинската кръв е само донякъде хранителна. — Той махна на Ален и хладните му очи се впиха във високата ми яка.
— Достатъчно. — Макар и да не го каза на висок глас, нямаше съмнение, че Матю изрече предупреждение. Всички глави се извърнаха към него. — Трябваше да им дадеш указание да започнат без нас. Нека те отведа горе, Даяна. — Главите се извърнаха към мен и зачакаха отговор.
— Не съм се наяла — отвърнах и посочих чинията си, — нито пък другите. Седнете и пийнете вино. — Матю може и да беше ренесансов принц и като същност, и като стил, но аз нямах намерение да се въртя на пети всеки път, щом ми щракне с пръсти.
Матю седна до мен, а аз се насилих да преглътна още малко пилешко. Когато напрежението стана нетърпимо, станах на крака. Пейките пак изскърцаха в каменния под и всички се изправиха.
— Много бързо се нахрани — изненада се Филип. — Лека нощ тогава, Даяна. Матю, ти се върни веднага след това. Странно, но изведнъж изпитах желание да поиграя шах.