— Даяна? — извика Матю. Все още бе до гроба на семейството си. — Благодаря ти, че изслуша изповедта ми.
Кимнах.
— Ще се видим вкъщи. Не забравяй перото.
Той ме гледаше, докато преминавах покрай изображенията на мъчения и спасение край портата между света на Бога и света на хората. Вън ме чакаше Пиер, който ме отведе в замъка, без да каже и дума, Филип ни бе чул да приближаваме и ме чакаше в залата.
— Намери ли го в църквата? — попита тихо.
Като го видях такъв здрав и с висок дух, сърцето ми се сви. Как Матю бе успял да преживее това?
— Да. Трябваше да ми кажеш, че днес е рожденият ден на Лукас. — Подадох наметката си на Катрин.
— Всички сме свикнали с тези черни настроения, когато Матю се сети за сина си. И ти ще свикнеш.
— Не е само Лукас. — Прехапах си устните, защото се уплаших, че казах прекалено много.
— Матю ти е разказал и за собствената си смърт. — Филип прокара пръсти през косата си. Това бе по-отривиста версия на характерния жест на сина му. — Разбирам мъката, но не и тази вина. Кога ще остави миналото зад гърба си?
— Някои неща не могат да бъдат забравени — подчертах и погледнах Филип право в очите. — Колкото и да си мислиш, че разбираш, ако го обичаш, ще го оставиш сам да води битките с демоните си.
— В никакъв случай. Той ми е син. Няма да го предам. — Филип сви устни. След това се обърна и се отдалечи. — И получих вести от Лион, скъпа — извика през рамо. — Скоро тук ще дойде вещица, която ще ти помогне. Точно както искаше Матю.
11.
— Чакай ме в плевнята, след като се върнеш от селото. — Филип се бе върнал към дразнещия си навик да се появява и изчезва внезапно и в този момент се бе озовал пред мен в библиотеката.
Вдигнах очи от книгата си и се намръщих.
— Какво има в плевнята?
— Сено. — Признанията на Матю в църквата го бяха направили още по-неспокоен и раздразнителен.
— Пиша на новия ни папа, татко. Ален ми каза, че кардиналският съвет днес ще обяви избора на бедния Николо, въпреки че той е молил да му спестят бремето на поста. Ала какво са желанията на един човек пред аспирациите на Филип Испански и Филип дьо Клермон?
Филип посегна към колана си. От мястото, където стоеше Матю, се чу силно плясване. Той бе хванал камата, чието острие бе насочено към гръдната му кост.
— Негово Светейшество може да почака. — Филип огледа положението на оръжието си. — Трябваше да метна камата по Даяна. Щеше да действаш още по-бързо.
— Извини ме, че ти развалих забавлението — процеди Матю с хладен гняв. — Отдавна не бяха хвърляли нож по мен. Боя се, че съм загубил тренинг.
— Ако не си в плевнята, преди часовникът да отброи два, ще дойда да те търся. И ще нося нещо повече от тази кама. — Грабна я от ръцете на Матю и извика на Ален, който беше точно зад него. — Никой да не ходи в долната плевня до второ нареждане — нареди Филип, докато пъхаше обратно оръжието си в ножницата.
— Дотолкова разбрах, сир. — Това бе най-близкото до упрек, което Ален някога бе си позволил.
— Уморих се да живея с толкова тестостерон. Въпреки отношението на Изабо към вещиците, ще ми се тя да беше тук. И преди да попиташ какво е тестостерон, това си ти — и посочих Филип с пръст. — И синът ти не е по-добър.
— Женска компания, а? — Филип подръпна брадата си, погледна Матю и без да се крие, започна да пресмята колко още би могъл да притисне сина си. — Как не се сетих преди? Докато чакаме вещицата на Даяна да пристигне от Лион, можем да я пратим при Марго да я научи как да се държи като истинска френска дама.
— Това, което са намислили да правят Луи и Марго в Юсон, е по-лошо от всичко сторено от тях в Париж. Тази жена не може да е пример за подражание за никого, най-малко за съпругата ми — каза на баща си Матю и го изгледа унищожително. — Ако не внимаваш, хората ще разберат, че внимателно обмисленото и много скъпо покушение над Луи е било измама.
— Женен си за вещица, а прибързваш да съдиш страстите на другите, Matthaios. Луи ти е брат.
Богинята да ни е на помощ, още един брат.
— Страсти? — Матю вдигна вежди. — Ти така ли наричаш въргалянето в леглото с множество мъже и жени?
— Любовта има безброй проявления. Това, което правят Марго и Луи, не е твоя работа. Кръвта на Изабо тече във вените на Луи и той може да разчита на лоялността ми — както и ти, въпреки големите ти грехове. — И Филип изчезна с едно светкавично движение.
— Колко Дьо Клермон има? И защо всички сте мъже? — попитах, когато пак настъпи тишина.
— Защото дъщерите на Филип бяха толкова ужасни, че се наложи да свикаме семеен съвет и да го помолим да спре да ги създава. Стасия можеше да свали боята от стените само с поглед, а дори тя изглежда кротка през Верен. А пък Фрея… е, Филип неслучайно я е кръстил на скандинавската богиня на войната.