Опитвах се да взема това решение от седмици, откакто Мириам и Маркъс се появиха в къщата на леля Сара с моите ДНК резултати и за първи път повдигнаха въпроса за деца. Бях сигурна в бъдещето си с Матю, но не толкова за нещата, които това бъдеще можеше да включва.
— Ще ми се да имах повече време да реша. — Като че ли тази фраза започваше да се превръща в запазената ми марка. — Ако все още бяхме в 21-ви век, щях да пия противозачатъчните, които ти ми предписа. — Поколебах се. — Но дори и да го правех, нямаше да съм сигурна, че хапчетата биха ни свършили работа.
Матю все още чакаше отговора ми.
— Когато забих камата на Филип в Шампие, единственото, за което можех да мисля, беше, че той ще ми отнеме мислите и спомените, и няма да бъда същата, когато се върна в моето време. Но дори да трябва да се върнем точно в тази минута, пак ще сме различни хора. След всички тези места, на които бяхме, хората, които срещнахме, тайните, които споделихме — вече не съм същата Даяна Бишъп и ти не си същият Матю Клермон. А едно бебе ще ни промени още повече.
— Значи предпочиташ да се предпазиш от забременяване — каза той внимателно.
— Не съм сигурна.
— Значи отговорът ти е «да». Щом не си сигурна дали искаш да си родител, трябва да ползваме наличните контрацептиви — заяви твърдо Матю. Брадичката му също издаваше категоричност.
— Напротив, искам да стана родител. Дори съм изненадана колко много, ако искаш да знаеш. — Притиснах пръсти в слепоочията си. — Харесва ми идеята ти и аз да отглеждаме дете. Но ми се струва прекалено рано.
— Рано е. Значи ще направим каквото трябва, за да ограничим възможностите да забременееш, докато се почувстваш готова, ако изобщо се почувстван! Но не се надявай много. Науката е ясна, Даяна. Вампирите се възпроизвеждат чрез възкресението, не чрез прокреация. Нашата връзка трябва да е различна, но не сме чак толкова специални, че да променим биологични закони на хиляди години.
— Картината с алхимичната сватба в Ашмол 782 се отнася за нас. Знам го. И Мириам беше права. Следващата стъпка в процеса на алхимичната трансформация след женитбата на златото и среброто е зачатието.
— Зачатие ли? — попита провлачено Филип от вратата. Ботушите му изскръцнаха, когато се отгласна от рамката. — Никой не е споменавал тази възможност.
— Защото е невъзможна. Правил съм секс и с други топлокръвни жени и те никога не са забременявали. Изображението на алхимичната сватба може и да е послание, както казва Даяна, но шансовете да се превърне в реалност са малки. — Матю поклати глава. — Никога никой кръвопиец не е създавал такова дете.
— Никога е дълго време, Матю, както вече ти казах. Колкото до това, че е невъзможно — ходя по тази земя още отпреди човешката памет и съм виждал неща, които по-късни поколения отхвърлиха като митове. Някога имаше същества, които плуваха като риби в морето, и други, които размахваха светкавици вместо мечове. Вече ги няма, заменени са от нови. «Промяната е единственото постоянно нещо на този свят.»
— Хераклит — промърморих аз.
— Най-мъдрият от всички — каза Филип, доволен, че съм познала цитата. — Боговете обичат да ни изненадват, когато станем самодоволни. Това е любимото им забавление. — Огледа необичайния ми тоалет. — Защо си облякла ризата и чорапите на Матю?
— Той ми ги даде. Подобни дрехи носим в моето време и Матю искаше да ми е удобно. Мисля, че сам е зашил чорапите един за друг. — Завъртях се, за да покажа ансамбъла. — Кой да знае, че мъжете от семейство Дьо Клермон могат да въртят игла, дори да направят прав шев?
— Да не мислиш, че Изабо ни е кърпила скъсаните дрехи, когато сме се връщали от битки?
Представата как Изабо шие тихо и чака мъжете да се приберат у дома, ме накара да се изкикотя.
— Едва ли.
— Виждам, че си я опознала добре. Щом си решила да се обличаш като момче, сложи си поне панталони. Ако свещеникът те види, сърцето му ще спре и ще трябва да отложим утрешната церемония.
— Но аз няма да излизам навън — казах и се намръщих.
— Искам да те заведа на едно място, свято за старите богове, преди да се ожените. Не е далеч — додаде Филип, когато Матю пое дъх, за да възрази. — И искам да бъдем сами, Matthaios.
— Ще се срещнем в конюшните — съгласих се без колебание. Известно време на чист въздух щеше да ми даде желаната възможност да си проветря главата.