Докато гостите подхващаха все нови и нови песни, Филип обиколи масите и поздрави всички по име. Хвърляше бебета във въздуха, питаше за животните, слушаше внимателно старците да изреждат болежките си.
— Погледни го — промълви Матю и ме хвана за ръката. — Как Филип успява да накара всеки един от тях да се чувства най-специалният гост в залата?
— Ти ми кажи — отвърнах през смях. Когато той ме погледна объркано, поклатих глава. — Та ти си точно същият. За да покориш една зала, трябва само да влезеш в нея.
— Ако искаш герой като Филип, ще те разочаровам — каза той.
Обгърнах лицето му с длани.
— Бих искала да имам магия, с която да те накарам да се видиш както те виждат другите, тогава бих ти я направила като сватбен подарък.
— Ако се съди по отражението в очите ти, съм си все същият. Малко нервен може би, като се има предвид какво току-що ми сподели Гийом за плътските апетити на по-зрелите жени — пошегува се Матю в опит да ме забавлява. Но не се получи.
— Ако не виждаш в очите ми истински водач, значи не гледаш внимателно. — Лицата ни бяха толкова близо, че можех да помириша дъха му. Без да мисля, го придърпах към себе си. Филип се опита да му каже, че заслужава да бъде обичан. Може би целувката щеше да е по-убедителна.
В далечината чух викове и още ръкопляскания. После и дюдюкане.
— Остави нещо, което момичето утре да очаква, Matthaios, иначе може и да не дойде в църквата! — извика Филип и предизвика още смях. С Матю се отдръпнахме, засрамени, но щастливи. Огледах залата и видях бащата на Матю край огнището да настройва инструмент със седем струни. Матю ми каза, че се нарича кифара. Всички притихнаха в очакване.
— Когато бях малък, винаги в края на пиршествата се разказваха истории за герои и воини. — Филип дръпна струните и се разля порой от звуци. — Героите се влюбват също като останалите мъже. — Продължи да свири и да омайва публиката с ритъм и думи. — Герой с тъмна коса и зелени очи на име Пелей напуснал дома си да си търси късмета. Бил роден в място, подобно на Сен Люсиен, скрито в планината, но той отдавна мечтаел за море и приключения по чужди земи. Събрал приятелите си и всички заедно тръгнали на пътешествие през световния океан. Един ден пристигнали на остров, прочут с красивите си жени и силните магии, които те владеели. — С Матю се спогледахме. Дълбокият глас на Филип изпя следващите редове:
«Времената бяха много по-щастливи,
за тях копнеят днес мъжете.
В онези славни дни боговете раждаха герои,
на тях е посветена вълшебната ми песен.»
Залата беше като хипнотизирана от неземния бас на Филип.
— Там Пелей видял за първи път Тетида, дъщерята на морския старец Нерей, който не можел да лъже и предсказвал бъдещето. От баща си тя имала дарбата да пророкува и можела да се превръща в течаща вода, в буен огън и въздух. Въпреки че била красива, никой не я искал за съпруга, защото оракул предсказал, че синът ѝ ще е по-силен от баща си. Пелей се влюбил в Тетида въпреки пророчеството. Но за да се ожени за такава жена, трябвало да е достатъчно силен, за да я задържи, докато тя се превръща от една стихия в друга. Пелей отвел Тетида от острова и я заключил в сърцето си, докато тя ставала ту змия, ту лъвица. Когато отново се превърнала в жена, той я завел у дома и двамата се оженили.
— А детето? Наистина ли синът на Тетида унищожил Пелей, както гласяло пророчеството? — прошепна една жена, когато Филип млъкна, но пръстите му продължиха да дърпат струните на кифарата.
— Синът на Пелей и Тетида бил велик герой, воин с благословен живот и благословена смърт. Наричал се Ахил. — Филип се усмихна на жената. — Но това е история за друга вечер.
Бях доволна, че баща му не разказа всичко за сватбата и началото на Троянската война. И дори още по-щастлива, че не спомена нищо за младостта на Ахил: за ужасните магии, с които майка му се опитвала да го направи безсмъртен като нея, и за неконтролируемия гняв на младия мъж, който причинявал много повече проблеми от прочутата му пета.
— Това е просто легенда — прошепна ми Матю, когато усети нервността ми. Но най-често най-важните истории се оказваха тези, разказвани отново и отново, точно както изтърканите ритуали за почест, брак и семейство бяха най-свети за хората, макар да се правеха, че ги пренебрегват.
— Утре е важен ден, за който всички копнеехме.