— Улучих. — Очите ми все още бяха затворени, но нямах нужда да ги отварям, за да разбера, че стрелата ми бе достигнала целта си.
— Успя. Въпросът е — как? — Матю взе лъка от ръцете ми, преди да го сваля.
— В стрелата бе заключен огън и тежестта на въздуха я държеше права. — Отворих очи.
— Усетила си стихиите точно както направи с водата в градината на Сара в Мадисън и слънчевите лъчи в дюлята в «Старата ложа». — Матю изглеждаше умислен.
— Понякога ми се струва, че светът е пълен с някакъв невидим потенциал, до който просто не мога да се докосна. Може би ако бях като Тетида и можех да променям формата си по своя воля, щях да знам какво да направя. — Посегнах към лъка и към нова стрела. Със затворени очи улучвах целта. Но щом се опитвах да надничам, стрелата или се насочваше в грешна посока, или падаше, преди да стигне сеното.
— Достатъчно за днес — каза Матю, докато разтриваше схванатото място до дясната ми лопатка. — Готвачът очаква тази седмица да завали. Може би не е зле да пояздим, докато още можем. — Готвача не само го биваше в печенето, но беше и доста добър метеоролог. Обикновено пращаше прогнозата си заедно с подноса със закуската.
Тръгнахме с конете през полето, а на връщане забелязахме огньове на открито. Сет-Тур бе осветен от факли. Тази вечер започваха сатурналиите, празниците на замъка. Обединителят на религиите Филип не искаше никой да се чувства отритнат, затова отдаваше еднакво значение и на римските, и на християнските традиции. Дори в цялата смесица се усещаше и атмосферата на скандинавския Йол[55], а това, бях сигурна, бе свързано с отсъстващия Галоуглас.
— Вие двамата не може да сте си омръзнали толкова бързо! — провикна се той от музикантската галерия, когато се върнахме. На главата си носеше великолепни рога, с които приличаше на странен хибрид между лъв и елен. — Не очаквахме да ви видим поне още две седмици. Но след като вече сте тук, можете да помогнете. Вземете звезди и луни и ги окачете навсякъде, където има празно място.
Голямата зала бе окичена със зеленина. Помещението миришеше и изглеждаше като гора. Бяха вкарани и няколко бъчви вино, от които пируващите да си наливат винаги когато им се прииска. Посрещнаха завръщането ни с наздравици. Отговарящите за украсата искаха Матю да се покатери по комина и да окачи клон на една от гредите. Той го направи толкова ловко, та личеше, че не му е за първи път.
Беше невъзможно да се устои на празничния дух и когато донесоха вечерята, ние двамата изявихме желание да сервираме на гостите. Беше ритуална размяна, в която слугите станаха господари, а господарите — техни слуги. Моят любимец Тома изтегли дългата клечка и седна на председателското място на тържеството като Властелин на безпорядъка. Настаниха го на мястото на Филип върху купчина възглавници. От горните етажи му донесоха безценна корона от злато, украсена с рубини, която той носеше като сценична бутафория. Каквото и глупаво желание да имаше Тома, Филип го изпълняваше, защото бе влязъл в ролята на дворцовия шут. Затова тази вечер трябваше да се впусне в романтичен танц с Ален (бащата на Матю сам пожела женската роля), да свири на флейта, с което докара кучетата до лудост, и да прави театър на сенките, а появата на драконите му по стената накара децата да се разпищят.
Филип не забрави и възрастните, организира сложни игри на късмета, за да има какво да правят, докато той забавляваше децата. На всеки даде по торба боб, за да се обзалага с него, и обеща кесия монети на събралия най-много зърна в края на вечерта. Находчивата Катрин направи голям удар, като предложи целувки срещу бобчета и аз бях готова да се обзаложа, че щеше да спечели голямата награда.
През цялата вечер виждах как Матю и Филип се търсят, разменят по някоя дума или си разказват шега. Когато накланяха глави един към друг — едната тъмна, а другата светла — разликата във външния им вид ме поразяваше. Но в много други отношения си приличаха. С всеки изминал ден неуморният висок дух на баща му смекчаваше някои от острите ръбове на Матю. Хамиш беше прав: Матю бе различен тук. Още по-прекрасен. И въпреки страховете ми в Мон Сен Мишел, той все още беше мой.
Матю усети погледа ми и се взря въпросително в мен. Аз се усмихнах и му пратих въздушна целувка през залата. Той сведе глава свенливо, но и доволно.
Около пет минути преди полунощ Филип свали покривката на предмет до камината.
— Боже, Филип се бе заклел, че ще накара този часовник отново да тръгне, но аз не му вярвах. — Матю дойде при мен, когато децата и възрастните радостно извикаха.