На пода падна парче хартия, прегънато много пъти. Тъй като я лишиха от книгата, Табита хвана с острите си зъби хартийката и се промъкна към вратата.
Изабо я чакаше. Хвана Табита за козината на врата, вдигна я и взе листчето от устата ѝ. После целуна изненаданото животинче по носа.
— Умна котка. За вечеря ще имаш риба.
— Това ли търсеше? — Емили погледна презрително парчето хартия. Не си струваше заради него да обръща стаята наопаки.
Отговорът на Изабо беше ясен от начина, по който го пипаше. Разгъна го внимателно. Пред очите ѝ се появи квадрат със страна десетина сантиметра. И двете му страни бяха ситно изписани.
— Кодирано е на гръцки. — Ръката ѝ трепереше, докато оглаждаше хартията.
— Какво пише? — попита Сара.
— Сара — скара ѝ се Емили. — Това е лично.
— От Филип е. Видял ги е — обясни задъхано Изабо и погледът ѝ трескаво се плъзна по текста. Ръката ѝ и се вдигна към устата и невярващото ѝ изражение се смени с облекчение.
Сара чакаше вампирката да свърши да чете. Отне ѝ две минути, което беше с деветдесет секунди повече, отколкото би изчакала някой друг.
— Е?
— Били са при него за празниците. «Сутринта на първия ден от святата Коледа се сбогувах със сина ти. Той най-накрая е щастлив, събрал се е с жена, която следва стъпките на богинята и заслужава любовта му» — прочете Изабо на глас.
— Сигурна ли си, че става дума за Матю и Даяна? — Емили смяташе изказа за странно официален и уклончив, неподходящ за общуване между съпруг и съпруга.
— Да. Матю винаги е бил детето, за което се тревожехме, макар братята и сестрите му да се замесваха в много по-големи неприятности. Единственото ми желание беше да видя Матю щастлив.
— А изразът «жена, която следва стъпките на богинята» е съвсем ясен — съгласи се Сара. — Не може да назове името ѝ и да я идентифицира като вещица. Ами ако някой друг го намери?
— Има и още — продължи Изабо. — «Съдбата все още има способността да ни изненадва, умница е тя. Страхувам се, че на всички ни предстоят тежки времена. Ще направя каквото мога във времето, което ми остава, за да подсигуря безопасността ти и тази на децата и внуците — тези, на чието благословено присъствие вече се радвам, и тези, които още не са родени.»
Сара изруга.
— Неродени, а не незаченати?
— Да — прошепна Изабо. — Филип винаги внимателно си е подбирал думите.
— Значи се опитва да ни каже нещо за Матю и Даяна.
Изабо се отпусна на дивана.
— Преди много, много време се носеха слухове за същества, които били по-различни — безсмъртни, но и много силни. Някъде около времето, когато е било подписано споразумението, се твърдеше, че вещица е родила бебе, което плачело с кървави сълзи като вампир. Винаги когато го правело, от морето духали страховити ветрове.
— Никога не съм чувала подобно нещо — каза Емили и се намръщи.
— Смяташе се за мит, легенда, създадена, за да всява страх сред свръхестествените същества. Малцина от нас си спомнят за нея и още по-малко вярват, че е истина. — Изабо докосна листчето в скута си. — Но Филип беше сигурен, че е вярна. Разбирате ли, той е държал детето в ръце и знае какво е било.
— Кое? — попита поразена Сара.
— Кръвопиец, роден от вещица. Бедното дете е умирало от глад. Семейството на вещицата взело момченцето от майката и отказало да го храни с кръв, смятали, че ако принудително го хранят само с мляко, то няма да стане като нас.
— Със сигурност Матю е чувал тази история — вметна Емили. — Разказала си му я заради изследванията му, ако не заради Даяна.
Изабо поклати глава.
— Не беше моя работа да му я разказвам.
— Ти и твоите тайни — подхвърли горчиво Сара.
— Ами ти и твоите тайни, Сара? — извика Изабо. — Вярваш ли наистина, че вещиците, същества като Сату и Питър Нокс, не знаят нищо за детето кръвопиец и неговата майка?
— Престанете и двете — сряза ги остро Емили. — Ако тази история е вярна и другите свръхестествени същества я знаят, тогава Даяна е в сериозна опасност. Както и Софи.
— И двамата ѝ родители са магьосници, а тя е демон — промълви Сара, като си мислеше за младата двойка, която се появи на прага им в Ню Йорк в деня преди Вси светии. Никой не разбираше каква бе ролята на двамата демони в цялата работа.
— Такъв е и съпругът на Софи, но дъщеря им е вещица. Тя и Натаниъл са още едно доказателство, че не разбираме как вещиците, демоните и вампирите се размножават и предават способностите си на децата си — каза разтревожена Емили.