Той се заковава на място и на лицето му се изписва истинско разочарование.
— Ама… това ли е всичко? Няма да се прокрадваме към задната част на къщата, да търсим открехнат прозорец или да спорим на кого се пада честта да пропълзи през вратичката за кучето, за да пусне другия?!
Спирам и аз и си припомням деня, когато се промъкнах в дома на Деймън точно по гореописания начин. Тогава, разбира се, все още бях объркана от всичките му странности и исках да открия на какво се дължат… Какъв шок изпитах само, когато открих, че съм като него!
— Съжалявам, Майлс. Изобщо няма да е толкова интересно и вълнуващо. Дори няма да се крием.
Заставам пред вратата и си представям как механизмът се превърта, езичето се отдръпва. Изчаквам издайническото щракване, но… такова няма.
— Странно — намръщвам се.
После протягам ръка към бравата и почти подскачам от изненада, когато вратата веднага се отваря. Решавам, че или Хевън се е самозабравила и не взима дори елементарни предпазни мерки… или не сме единствените тук. Поглеждам през рамо към Майлс и му давам знак да пази тишина и да остане на място. Прекрачвам прага и спирам за миг, за да дам възможност на очите си да свикнат с полумрака. Трябва да се уверя, че няма никого, преди да му позволя да ме последва.
Той обаче избързва и влиза. В секундата, в която стъпва вътре, подът под краката му издава страховито скърцане. И двамата замираме на място и се вслушваме. От вътрешността на къщата се разнасят звуци, които е невъзможно да сбъркаш: нещо стъклено се разбива на парчета, чува се шепот на хора, шум от стъпки, а после задната врата се трясва толкова силно, че стените потреперват.
Подскачам и се втурвам към кухнята. Стигам до прозореца, точно когато Миса и Марко побягват навън. Марко тича някак тромаво, прегърнал платнен сак, пълен с бутилки еликсир. Миса го следва, преметнала през рамо своя сак, който е празен. Извръща се за миг и очите ни се срещат. Изглежда уплашена. Извръща поглед и прескача оградата след Марко. Няколко секунди, и от тях вече няма и следа.
— Какво беше това, по дяволите?! — пита Майлс, който най-после успява да ме настигне. — Ти наистина ли се движиш толкова бързо, или само така ми се стори?
Обръщам се и оглеждам помещението. Целият под е покрит с натрошено стъкло, по фугите между плочките се стича кървавочервена течност, която после образува гъста лепкава локва.
— Добре, какво стана? Какво изпуснах? — пита ме той, като хвърля многозначителни погледи ту към мен, ту към хаоса на пода.
Аз обаче само свивам рамене. Истината е, че нямам никаква представа. Не зная защо Миса и Марко са решили да крадат еликсир. Или от какво толкова са се стреснали, че да счупят бутилката. Какво би могло да ужаси Миса толкова? Защо ме гледаше така уплашено?
Едно обаче е ясно: със сигурност Хевън не ги е поканила да дойдат да си вземат от еликсира.
От друга страна, това няма нищо общо с нашето идване тук, затова разчиствам кашата след двамата безсмъртни и се обръщам към Майлс:
— Трябва да действаме. Търсим една риза — бяла, ленена, с голямо зелено петно отпред, върху джоба…
Двайсет и трета глава
Седмиците минават, но всъщност нищо не се променя. Джуд все така ме избягва — чака да взема твърдо решение; Деймън продължава да пази Стейша в училище, Майлс — да ме убеждава, че няма причина да се притеснявам за това, а пък Хевън още царува в училище. А аз не свалям гарда и все така очаквам момента, в който ще реши да ме нападне.
Но това е само на повърхността. Ако човек се вгледа по-внимателно, ще забележи пукнатините, които все повече се разширяват.
Първо, Онър вече не може да скрие факта, че се чувства точно толкова зле под водачеството на Хевън, колкото когато бе под това на Стейша. Може би дори по-зле…
Второ, съдейки по изпълнените с копнеж погледи, които Стейша хвърля към маса „А“, явно започва да й омръзва да се задоволява с огризки. Да я пази мъж, който очевидно е имунизиран срещу чара й и само я пази. Нищо повече.
И накрая Хевън… След като свали и заряза всички момчета, които преди я пренебрегваха, започва да се отегчава. Освен това очевидно се дразни на факта, че момичетата подражават на визията й, която тя е създала с толкова усилия. Налага й се да измисля нови и все по-скандални трикове, които в крайна сметка също биват копирани.