Предполагам, осъзнала е, че да си най-готината мацка в училище не е чак толкова хубаво, колкото й се струваше в началото. Все едно е постъпила на работа, която не й харесва особено и за която изобщо не е подготвена. Непрекъснато избухва и хока новите си „приятели“, прави драматични изявления, въздиша дълбоко и бърчи чело. Понякога направо побеснява и започва да тропа с крак, сякаш иска целият свят да научи колко е ядосана.
Животът на върха започва да й тежи, а Онър все повече се дразни от лидерската й позиция — точно както предполагах, че ще стане.
Същевременно е пределно ясно, че никоя от тях няма намерение да се откаже от лаврите си. Хевън има още твърде много да доказва, а Онър — не знам доколко е напреднала с магията, особено след като Джуд спря да й преподава. Каквото и да е научила обаче, не може да се мери с Хевън, и тя прекрасно го знае.
Всъщност не съм обсъждала въпроса с Майлс. Дните минават еднообразно. Придържам се към обичайната си отегчителна програма — сутрин тренирам, после отивам на училище, където съм непрекъснато нащрек заради Хевън, вечер преди лягане отново се упражнявам… Всеки ден едно и също.
Не съм говорила с никого за това, но и без друго зная, че не само аз съм забелязала какво се случва.
Деймън също го вижда, при това много добре.
Ясно ми е, защото непрекъснато усещам погледа му върху себе си. Следва ме с очи, каквото и да правя, където и да отида. Напрегнат е и се безпокои за мен. Страхува се, че тя е започнала да се разпада, че е само въпрос на време да изгуби напълно контрол и да ме нападне. Тревожи се, че няма да успея да го предупредя, когато това се случи, независимо че му бях обещала.
А и, честно казано, повод за тревога има. Тя е неуправляема като бомба, която ще избухне всеки миг. Като обтегната нишка, която всеки момент може да се скъса.
А когато това се случи, ще потърси първо мен.
Или поне така се надявам.
По-добре така, отколкото да се нахвърли върху Джуд.
На път за вкъщи се отбивам в магазина, макар Джуд да ме помоли известно време да стоя на разстояние, под претекст, че трябва да взема окончателно решение. Това обаче няма значение. Убедена съм, че е мой дълг да се грижа за него, да следя дали всичко е наред. Да гледам да не му се случи нещо лошо.
После обаче се хващам, че съм проявила кокетна рокля и проверявам косата и грима си в страничното огледало. И ми се налага да призная, че загрижеността е само една от причините да ходя при него. Другата е, че, искам да го видя. Трябва да проверя дали ще се случи нещо, дали ще запали някаква искра в мен.
Нещо, което мога да използвам като основа, върху която да надграждам.
Да си създам здрава, реална и осезаема представа, която да ми подскаже правилната посока.
Спирам на прага и още веднъж оправям косата и грима си. После си поемам дълбоко въздух и влизам. Очаквам да заваря на касата Ава, защото денят е прекалено хубав и слънчев и не смятам, че Джуд би устоял на зова на вълните. Затова се изненадвам приятно, когато го виждам да стои зад щанда. Смее се и се шегува, сякаш няма никакви грижи, лицето му е отпуснато и спокойно. Аурата му е зелена, докато кротко разговаря с някаква клиентка.
Хубава клиентка.
Чиято яркорозова аура ми подсказва, че не е тук само заради книгите, ами и заради Джуд.
Спирам за миг, чудейки се дали да не си тръгна и да дойда по-късно. В този миг обаче вратата се хлопва зад гърба ми и звънчето на нея пропява. Джуд вдига поглед и ме вижда, застанала само на няколко крачки от него. Очите му потъмняват и усмивката му угасва. По-стряскащото е, че и аурата му се променя — започва да трепти и се накъсва, а цветът й се замъглява. Няма нищо общо с яркия блясък отпреди малко, когато говореше с клиентката.
Като че ли е достатъчно да ме зърне само за секунда, и цялото му щастие се изпарява.
Той набутва покупките й в една хартиена торбичка и я изпраща толкова припряно и рязко, че тя няма как да не забележи промяната в поведението му. Жената ме измерва от главата до петите, след което се намръщва обвинително, измърморва нещо под нос и профучава покрай мен. Междувременно Джуд се преструва на много зает с касата и щанда.
— Тя те харесва — казвам му, докато той се бави с касовата бележка, все едно става въпрос за нещо сложно като ядрената физика. — Харесва те и освен това е готина — добавям.
Единственият отговор е глухо изсумтяване.
— Харесва те, симпатична е и енергията й е добра — опитвам за трети път. Искам да ме погледне в очите, преди да тръгна към него. — Затова се чудя какво ти става. Какъв е проблемът?