Той престава да ровичка, оставя документите, с които уж се занимава, и спира да се преструва, че не ме забелязва.
— Ти. — Заявява го толкова открито, така просто и спокойно, че не знам как да реагирам. — Ти си ми проблемът.
Втренчвам поглед в обувките си — не знам какво да кажа. Чувствам се наистина глупаво, че дойдох. Изчаквам да продължи, затаила дъх.
— Нали това искаше да чуеш?
Кимвам едва забележимо. Прав е — това исках да чуя. Именно затова дойдох тук.
Джуд се отпуска на стола и заравя лице в дланите си. Започва грубо да разтрива слепоочията си с пръсти, после изведнъж изправя глава:
— Евър, моля те, бъди честна. Какво правиш тук? Какво искаш от мен?
Преглъщам с усилие. Знам, че му дължа обяснение, трябва да му отговоря. Да му кажа истината… да му я покажа, ако се налага.
— Ами първо, исках да се уверя, че си добре. Не съм те виждала от известно време и…
— И?! — избухва той, без да ме изчака да довърша.
Очевидно е, че не желае повече игрички.
— И… наистина исках да те видя. По-точно казано, може би имах нужда да те видя.
— Може би?
Очите му пробягват по тялото ми и това ме кара да се чувствам разголена. Кожата ми сякаш гори. Имам чувството, че съм предала Деймън. Независимо от това Джуд ми е нужен. Не можах да намеря ризата, Великите храмове на познанието отказват да ми помогнат, а молбата, което отправих към своята нощна звезда, още не е изпълнена. Досега не съм забелязала никакви знаци, никакви поличби, които да ми подскажат накъде да поема. Не намерих друг начин да стигна до дъното на нещата и дойдох тук.
И преди съм го правила, без да стигам докрай.
Но то може да ме насочи в правилната посока.
— Джуд — обаждам се и веднага млъквам, защото гласът ми е толкова дрезгав, че думите едва се разбират.
Приближавам се към него, като си мисля: Това е смешно… цялата тази работа е смешна!
В крайна сметка той ме обича. Някога и аз съм го обичала. Всъщност не знам дали може да се нарече любов, но със сигурност съм имала чувства към него. Може би една целувка ще ми е достатъчна, за да разбера. Точно както първия път, когато целунах Деймън. Тогава усетих, че помежду ни съществува връзка — толкова силна, преди жестоката действителност да се намеси и да създаде пречки помежду ни.
Заобикалям щанда и хващам ръката му. Притискам пръсти към неговите и ме залива неговата приятна, прохладна енергия. Успокоява ума ми, прониква в цялото ми тяло и го разтапя. Той надвесва лице над моето, приближава се все повече и повече… Погледът му е пронизващ, изгарящ.
Обвивам пръсти около слабата му мускулеста ръка. Цялото ми същество е опиянено от предстоящото докосване. Придърпвам го към себе си и разтварям устни в очакване. Трябва да изпитам това поне веднъж. Да го преживея и да разбера какво точно сме пропуснали през всичките тези векове.
Отначало съм учудена — устните му са хладни, твърди. Целувката му е толкова различна от тази на Деймън — идеалната смесица от трепет и плам.
Джуд издава нисък, гърлен стон. Хваща лицето ми в длани, привлича ме още по-плътно към себе си. Устните му леко се разделят, езикът му търси моя…
В този миг входната врата рязко се отваря, и то с такава сила, че се трясва в стената. Звънчето се откъсва и полита с дрънчене към пода.
Отскачаме стреснато един от друг.
Обръщаме се едновременно.
И виждаме Хевън, чиято мрачна и зловеща фигура се очертава на фона на светлината отвън.
Поставя ръце на кръста си и подигравателно възкликва:
— Леле! На това му се вика късмет! С един удар два заека и нито един няма шанс срещу мен!
Двайсет и четвърта глава
Обръщам се към Джуд и му казвам да се махне оттук, да се скрие, да направи нещо, каквото и да е, само и само да й се изплъзне. Зная, че имаме само секунда, най-много две… После тя ще ни нападне и ще бъде прекалено късно.
Независимо че погледът ми показва, че изобщо не се шегувам, той дори не помръдва. Остава зад щанда, плътно зад мен. Разбирам, че заради целувката ни преди малко смята за свой дълг да остане и да ме брани.
Каня се да повторя предупреждението си, но преди да го направя, Хевън прекосява стаята и се оказва пред нас. Изглежда извън контрол — с разширени очи и обезумял поглед.