Тялото й леко се поклаща ту на едната, ту на другата страна, а очите й примигват бързо и нервно. Бръква дълбоко в чантата си и започва да търси еликсир, но намира само няколко празни бутилки, които запраща на пода.
Разбирам, че трябва да побързам — времето ни изтича, тя ще избухне всеки момент. Трябва някак да я достигна. Да я убедя. Когато заговарям, гласът ми е задъхан и накъсан:
— Какво ще кажеш за Майлс? Той със сигурност ще иска да ти помогне! И брат ти Остин, та той непрекъснато ти подражава. Толкова разчита на теб. По дяволите, обзалагам се, че дори Джош все още е луд по теб. Нали ми каза, че дори ти е посветил песен… че иска да се съберете отново. Едва ли те е забравил толкова бързо. Сигурна съм, че веднага ще дойде, ако го повикаш. А и… — каня се да спомена родителите й, но веднага млъквам. В действителност майка й и баща й никога не са я подкрепяли особено и до голяма степен са виновни за сегашното положение.
Мълчанието ми обаче продължава прекалено дълго. Тя усеща колебанието ми и ме поглежда свирепо.
— Кой още, Евър? Кого ще прибавиш към списъка? Икономката ли? — Свива презрително устни. — Съжалявам, но времето за това отдавна мина. Ти ми отне единствения човек, когото истински съм обичала и който го бе грижа за мен. И сега ще си платиш за това. И двамата ще си платите! Не си мисли, че някой от вас ще се измъкне! И двамата ще излезете от тук с краката напред, в черни чували за трупове! Всъщност не. В твоя случай, Евър, ще използват прахосмукачка, за да съберат купчинката прах!
— Това няма да го върне!
Думите ми обаче закъсняват. Не успях да задържа вниманието й. Тя вече не ме слуша. Оттеглила се е в най-дълбокия и глух кът на помраченото си съзнание. Не изпитвам и капчица съмнение — достатъчно е да видя как тялото й застива, а погледът й се замъглява и разфокусира. Усещам точния момент, в който реагира на безумния гняв, който я изгаря отвътре.
Стените започват да се тресат и да скърцат.
Книгите изпадат от лавиците и се разпиляват.
Ято порцеланови ангелчета полетява и се разбива на пода.
Вече няма как да я достигна.
Няма връщане назад.
Застанала е пред мен с горящ поглед, цялото й тяло се тресе от бяс. Косъмчетата по ръцете й настръхват, косата й се разхвърчава около лицето. Стисва здраво юмруци, повдига се на пръсти и се протяга към Джуд.
Отварям уста да изкрещя „Бягай!“
Да му заповядам да направи портала и да се спасява в Съмърленд…
Но отново закъснявам.
Той вече е изскочил иззад мен и се хвърля към нея.
Задействал е малоумния си план да ме защити дори и с цената на живота си.
А когато се пресягам, за да го спра, Хевън се протяга към мен, сграбчва амулета и го смъква от врата ми. Лицето й е разкривено от омраза и злорадство, когато изкрещява:
— Е, какво ще те пази сега, Евър?!
Двайсет и пета глава
Ръката й застива пред лицето ми. Камъните се люшкат между пръстите й и проблесват изкусително. Сега съм уязвима, разголена, беззащитна.
Тя мята амулета зад гърба си и избухва в ужасен, зловещ смях, който отеква из стаята.
Джуд се провиква заплашително и се напряга за нов скок… Но той, разбира се, не може да се мери с нея. Движението на китката й е почти незабележимо, а той прелита цялото помещение и се блъсва в насрещната стена. Чува се грозен звук на трошащи се кости, глух тътен, когато той се строполява в жалка купчинка на пода.
Искам да изтичам при него и да проверя дали е добре… но не го правя. Това само би я накарало да ме последва, а аз не мога да допусна да се приближи отново до него. Заради неговата безопасност вниманието й трябва да остане приковано в мен.
Въпреки това наум го подканям да побърза, да направи портала и да отиде в Съмърленд, докато все още може. Надявам се, че ме чува. Не знам дали отказва да го направи, защото нараняванията му са прекалено жестоки… За миг изтръпвам при вида на сгърченото му тяло, агонията, изписана на лицето му, струйката кръв, която се стича от устата му… Или може би не иска да ме остави сама с нея, решен да се бори до последно.
Тя тръгва към мен. Стреми се да се движи бавно и заплашително, но всъщност се клати като пияна, а това е много по-стряскащо и изнервящо, отколкото ако го правеше нарочно. Невъзможно е да разчета енергията й и да предположа какъв ще е следващият й ход, при положение че дори тя самата не знае.