Вечната бездна, в която попадат безсмъртните. Като мен.
Точно натам съм се насочила. Именно това бе чувството, което изпитах чрез Деймън.
Разбирам защо изглеждаше така изтормозен след пътуването си до Шадоуленд. Защо се върна толкова променен, така смирен; все едно бе друг човек.
Падам надолу с такава скорост, че все едно нещо ме удря, някаква обратна гравитация, заради която имам чувството, че вътрешностите ще изскочат през раменете и главата ми.
А картините не спират да прелитат покрай мен.
Първоначално виждам само единични образи, които проблесват за кратко и ми разкриват всяко едно от предишните ми съществувания. Постепенно обаче свиквам с преживяването и успявам да настроя движението и скоростта им. Откривам как да забавя потока от образи и да се съсредоточа върху всеки поотделно.
Виждам ги. Всичките.
Пълните версии.
Включително частите, които Деймън не искаше да видя.
Започва отначало, от първия ми живот в Париж, когато съм била бедна, останала без родители слугиня, наречена Евалин. Потръпвам, докато наблюдавам как онова мое „аз“ изпълнява множеството противни задачи, които Деймън ми спести. Всичко е точно както той ми разказа — до момента, в който се появява Джуд. В онзи живот той е симпатичен млад коняр, строен, слаб и мускулест, с пясъчноруса коса и пронизващи кафяви очи. Двамата се поглеждаме крадешком, разменяме си по някоя мила дума, докато накрая се чувстваме добре един с друг и си даваме дума. И наистина мисля да удържа на думата си, докато един ден не се появява Деймън и аз безнадеждно се влюбвам в него.
Вярно, че използва някои хитрини, за да ме омае, пусна в действие всичките си способности и целия си чар на безсмъртен. Винаги успява да се появи в точното време на точното място. Да ме впечатли с някакво бляскаво и драматично изпълнение. Но това всъщност е напълно излишно. Истината е — истина, която досега не успявах да видя ясно — че не благодарение на магия успява да спечели сърцето ми. Магията няма нищо общо.
Деймън ме покори още в онзи първи миг. В първата секунда, когато очите ни се срещнаха.
Спечели ме много преди да разбера кой е, какъв е и на какво е способен.
Чарът му и неговата неустоима привлекателна сила съвсем не се дължат на магия. Причината да се влюбя толкова силно и толкова бързо се корени в един простичък факт: Деймън е… ами Деймън.
И това е достатъчно.
След като виждам всичко, ухажването на Деймън, а после и ужасната си смърт от ръката на Дрина, се прехвърлям на следващия живот. Онзи, в който съм била пуританка с много строг и консервативен баща, без майка. Имам само три рокли — грозни и безлични. Ежедневието ми е сиво и скучно. Единственото цветно петно в него е момче от нашата енория — младеж с гъста тъмна коса, стърчаща във всички посоки, с широка, красива усмивка и нежни очи. Веднага разпознавам в него Джуд. Немаловажна подробност е, че баща ми одобрява взаимния ни интерес и дори ни насърчава. Аз самата не се противя особено… до деня, в който забелязвам Деймън в църквата, седнал на пейката, недалеч от мен. В този момент целият ми свят, животът и бъдещето ми се променят. Не ми е необходимо дълго време, за да го опозная; много скоро след първата ни среща се съгласявам да изоставя скромното си, изпълнено с подчинение съществуване и да вляза в неговия значително по-бляскав и интересен свят. Което обаче не се случва, защото идва Дрина и животът ми свършва трагично и преждевременно.
Дрина винаги се намесва и слага край на всичко.
След ранната ми и жестока смърт баща ми е съсипан и отчаян, сърцето на Джуд е разбито, а Деймън отново тръгва да броди по земята в очакване аз да се преродя и двамата пак да се срещнем.
Проследявам следващия си живот: виждам душата си, която се слива с тялото на едно изнежено и обгрижвано пухкаво бебе, което се превръща в лекомислената и разглезена дъщеря на богат земевладелец. Отхвърлям пренебрежително Джуд — млад английски граф, за когото всички са убедени, че ще се омъжа — и избирам високия, мургав непознат, който се появява сякаш от нищото. Тогава Дрина се намесва и аз не успявам да обявя публично избора си. Сърцето ми обаче знае резултата от двубоя.
После се прехвърлям в Амстердам, където съм била красива, страстна и много съблазнителна муза на художник и съм прекарвала по-голямата част от времето си, покрита само с буйната си огненочервена коса и парче коприна. Играя си с Джуд, както съм флиртувала с много други преди него — докато не пристига Деймън и не привлича вниманието ми.