— Евър! — писва Роми, хуква към мен и ме прегръща буйно. От силата на сблъсъка (не от тежестта й, защото тя си е все така кльощава) за малко да падна. Тя обвива тънките си ръчички около кръста ми и силно се притиска към мен.
— Мислехме, че си потънала завинаги в Шадоуленд — тихо казва Райни и започва да премигва, за да отпъди болката при тази мисъл.
Тя идва при мен и застава безмълвно до сестра си, която все още не ме изпуска от прегръдките си. Очаквам Райни да изтърси някаква саркастична забележка, например колко е разочарована, че съм цяла и невредима. Тя обаче ме изумява с открития си поглед и думите:
— Много се радвам, че не излязохме прави!
Гласът й трепери толкова силно, че едва успява да ги произнесе.
Разбирам, че тя ми предлага мир, и плъзвам ръка около раменете й. За мое удивление тя не ме отблъсква. Дори се притиска към мен и отвръща на прегръдката. Сега и двете са се гушнали в мен като малки, несигурни деца. Минават няколко минути, преди да се отдръпне. Застава на крачка разстояние, без да отмества ръцете си. Прочиства гърло, прокарва пръсти през бретона си и избърсва нос с дългия ръкав на черната си памучна блуза.
Много искам да разбера как са се озовали тук, но ми е ясно, че ще трябва да почакам. Имам много по-сериозни грижи. Преди да успея да ги изразя на глас, те кимат тържествено и заявяват:
— Да, тук е. — След което се обръщат и два малки показалеца се насочват към Великите храмове на познанието, издигащи се зад тях. — С Ава е. Всичко е наред.
— Значи… значи се е излекувал, така ли? — Гласът ми прекъсва, а май и краката скоро ще ми изневерят. Малко остава да се срина на земята от облекчение, когато те потвърждават. — А вие? Отново ли живеете тук?
Те се споглеждат и широки усмивки разчупват сериозните им изражения. И двете избухват в гръмогласен смях, от който целите им тела започват да се тресат. Забавляват се на някаква своя шега, която никой от нас, останалите, не разбира. Накрая Райни утихва и пита:
— Ти би ли искала да се върнем тук?
Повдига вежди подигравателно и ми хвърля поглед, от който разбирам, че отново си е старата Райни. Е, почти.
— Просто искам да сте щастливи — отвръщам, без дори да се замисля. — Няма никакво значение къде сте, стига да сте добре.
— Оставаме с Ава — казва Роми. — Сега, когато разбрахме как, можем да идваме тук, когато си поискаме. И съответно решихме, че не желаем да живеем отново в Съмърленд. Освен това училището наистина ни харесва.
— Да, а и нас ни харесват — казва Райни и на лицето й грейва една от редките й усмивки. — Дори ме избраха за президент на класа.
Изобщо не съм учудена от тази новина.
— А пък Роми стана мажоретка — добавя тя и шеговито се намръщва.
— Мисля, че много ми помогнаха уроците на Райли… Нали докато беше в Съмърленд, прекарваше много време с нас. Тя ми показа — обяснява Роми и свива скромно рамене.
— Райли ти е помогнала да станеш мажоретка? — питам учудено, макар че може би няма за какво да се чудя.
Роми кимва и отсича:
— Искаше да бъде точно като теб. Беше запомнила всички танци, които си изпълнявала. Показа ги и на нас и трите заедно ги упражнявахме.
Въздъхвам и се облягам на Деймън. Приятно ми е да усещам топлата му прегръдка, сигурността на ръката му, която стисва моята, за да ми вдъхне увереност. Но всъщност нямам нужда от уверения. Вече знам със сигурност, че когато и да поискам, когато и да имам нужда от него, той ще бъде до мен. Винаги ще е с мен, за да ми дава подкрепа, любов и всичко, което ми е необходимо.
Затова спокойно се обръщам към близначките:
— И като говорим за хората, които ги няма…
Те първо се споглеждат помежду си, после насочват любопитни очи към мен.
— Сещам се за някой, който наистина би се радвал да ви види отново.
Говоря за възрастния англичанин, когото срещнах в близост до някогашната им къща — в деня, когато научих за връзката им с Ава и сестра ми. Сега извайвам образа му и им го изпращам по телепатичен път.
— Трябва да отбележа обаче, че той страда от сериозно заблуждение. Не знам как е достигнал до този извод, но мисли, че инатливата е Роми, а сговорчивата е Райни. Предполагам всички присъстващи ще се съгласят, че това не е вярно…