Те хвърлят поглед към Деймън и отново избухват в смях. Ние двамата ги наблюдаваме недоумяващо известно време, после решаваме, че няма смисъл да гадаем. Много по-приятно ни е да насочим вниманието си един към друг.
Именно така ни откриват Ава и Джуд, когато излизат от Храмовете и тръгват надолу по мраморното стълбище.
Деймън и аз стоим прегърнати, преплели ръце, а главата ми почива на рамото му.
На Джуд това му стига. Веднага разбира кого съм избрала.
Разбира, че на мен и Деймън ни е писано да сме заедно.
Че за мен и него няма шанс и никога не е имало. Че всичко е приключило, преди да започне.
Спира за миг на последното стъпало и пуска Ава да мине пред него. Очите му се впиват в моите. Двамата оставаме неподвижни и загледани един в друг дълго, дълго време… или поне на мен така ми се струва. Не си казваме нищо. Не разменяме и мисли. Просто не е необходимо да изричам думите на глас.
Той си поема дълбоко въздух и прави усилие да се вземе в ръце, после кимва, сякаш потвърждава, че е разбрал: зарът е хвърлен. Взела съм решение и няма да го променя.
Джуд насочва вниманието си към Ава и близначките и решава да се присъедини към тях. Те смятат да посетят някогашните си любими места, а пък той има нужда да се разсее. Така няма да мисли за онова, което смята, че е изгубил току-що.
Когато с Ава се обръщат към близначките и четиримата се приготвят да потеглят, аз питам момичетата:
— Хей, как го направихте? Как успяхте да се върнете тук?
Ава гордо се усмихва, близначките се споглеждат. Роми поема инициативата:
— Спряхме да мислим само за себе си и се съсредоточихме върху друг човек. И се получи.
Не разбирам какво иска да каже.
— Ние бяхме с Деймън, когато те намери — намесва се Райни. — И като видяхме в какво състояние е Джуд, моментално разбрахме, че единственият начин да го спасим, е да го доведем в Съмърленд.
— И съответно усилията ни се насочиха към него, а не към самите нас. Целта ни бе да помогнем на него, а не на себе си — усмихва се Роми. — Затова и успяхме.
— Точно както Ава твърдеше — добавя Райни и я поглежда с възхищение. — Както винаги е казвала… — млъква за миг и се обръща към Ава. — Май ще е най-добре ти да обясниш, все пак идеята е твоя.
Ава се разсмива и разрошва косата на племенницата си, после привлича към себе си двете с Роми. Обяснява ни:
— Всичко се свежда до това какво е намерението ти. Когато се фокусираш върху даден проблем, той само се задълбочава. Получаваш по-голяма доза от същия проблем. Ако обаче се съсредоточиш върху желанието да бъдеш полезен някому, енергията ти се насочва към начините да му помогнеш, а не към проблема. Преди близначките не можеха да достигнат Съмърленд, защото се бяха съсредоточили върху себе си и проблема си — а именно, че не могат да дойдат тук. Този път обаче са се интересували единствено от Джуд и затова са се озовали на желаното място, при това веднага. Тоест, когато човек търси решение, изпитва положителни емоции и се движи в правилната посока. Ако пък обръща внимание единствено на самия проблем, емоциите са отрицателни. А това, както добре знаем, никога не води до нещо добро. Затова, когато престанеш да мислиш само за себе си и се опиташ да откриеш начин да облагодетелстваш и друг човек, ще го постигнеш. Това е ключът към успеха, независимо за какво става въпрос.
Райни свива рамене и казва:
— На кого би му хрумнало…
Да, на кого… Усмихвам се и поглеждам към Ава. Тя отвръща на усмивката ми и поглежда към Деймън. Изражението й ясно показва, че одобрява избора ми.
Насочвам вниманието си към Джуд, който благодарение на способността на Съмърленд да лекува, сега е напълно здрав. Пред мен стои предишният Джуд, силен, сладък и секси както обикновено.
По нищо не личи, че Хевън бе потрошила тялото му.
Нито че аз бях разбила сърцето му.
Мъж, когото всяко момиче би било щастливо да има.
Човек, когото съм щастлива, че познавам от толкова време.
После проявявам своята нощна звезда и я изпращам високо в небето над главата му. Зная, че желанията невинаги се сбъдват, или поне не по начина, по който сме очаквали. Но ако вярваш достатъчно силно и оставиш съзнанието си отворено и възприемчиво, има голяма вероятност те да станат реалност.
Защото — макар да не го осъзнавах в онзи момент — именно това стори за мен моята нощна звезда.
Успях да открия отговора, който търсех, защото попаднах в Шадоуленд.