Посягам и отмествам косата от врата си — искам да види голата ми кожа и да разбере, че вече не съм уязвима. Вече не ме застрашава липсата на проницателност и разбиране, няма да се доверявам на неправилните хора и да използвам неправилно информацията.
Превъзмогнах напълно тези си слабости.
И сега тя няма избор — трябва да се справи по друг начин с мен, защото вече не може да ме убие.
Когато решавам, че е осмислила видяното, вдигам високо ръката, с която съм стиснала дланта на Деймън. Искам да разбере, че все още сме заедно, че сме устояли на бурята. Че тя не може да ни победи, нищо не е в състояние да ни сломи и надвие. Затова най-добре да не опитва.
Хевън се обръща и се преструва, че нищо не е станало, че е много заета да се забавлява с приятелчетата си. Естествено, и двете знаем, че това не е вярно. Аз обърках плановете й. Тя дори не осъзнава до каква степен… но скоро ще разбере.
Минаваме покрай нея, прекосяваме двора и отиваме до пейката, където седи Стейша. На главата й е нахлупена качулка, очите й са скрити зад огромни слънчеви очила, в ушите й са затъкнати слушалки. Никой от учениците, които минават покрай нея, не пропуска да я нагруби.
Спирам за миг, удивена доколко тя ми напомня на мен самата. Или поне на старото ми „Аз“. Чудя се дали го осъзнава, дали схваща иронията в тази ситуация.
Деймън стисва леко ръката ми и ме поглежда въпросително — явно погрешно е разтълкувал колебанието ми като нежелание да продължа, макар че го обсъждахме сигурно хиляда пъти.
— Мога да се справя — кимвам, после вдигам очи към него. — Не се притеснявай. Знам точно какво трябва да кажа.
Той се усмихва и се навежда да ме целуне. Устните му леко докосват бузата ми — нежно напомняне, че ме обича, че е с мен и винаги ще бъде. Оценявам по достойнство проявата му, но всъщност нямам нужда от нея. Вече не се съмнявам в тези неща.
Стейша вдига поглед от айпода си и потръпва, когато ме вижда. Сядам до нея и забелязвам как раменете й увисват, тя неволно се прегърбва, а устните й се свиват в тънка линия. Не знае какво искам от нея, но предполага, че няма да е нещо хубаво. Смъква очилата от носа си и стрелва Деймън с умолителен поглед. Той обаче само сяда от другата ми страна.
— Не гледай него, а мен. Независимо дали ти се вярва, именно аз съм човекът, който ще те измъкне от тази каша. Възнамерявам да върна всичко постарому. Е, почти.
Очите й започват да се стрелкат ту към него, ту към мен, докато пръстите й нервно си играят с ръба на роклята й. Чуди се дали съм искрена, или това е част от някакъв сложен план за отмъщение. Кани се да стане и да рискува да се изправи срещу враждебната тълпа, когато аз я спирам с думите:
— Но както се досещаш, има едно условие…
Тя ме поглежда стреснато и започва да мига бързо-бързо в очакване на най-лошото.
— Условието е следното: когато се върнеш на масата на елита и оглавиш „А“ списъка, да използваш позицията си да правиш добро, а не зло.
Стейша се разсмива нервно. Смехът й секва почти веднага и тя поглежда към Деймън. Той само свива рамене и кимва към мен.
— Изобщо не се шегувам — продължавам аз. Нека започнем от по-далече… В случай че си забравила, ти се държа с мен като абсолютна кучка още от първия ми ден в това училище. Доставяше ти огромно удоволствие да ме измъчваш, превърна живота ми в ад. Обзалагам се, че си прекарала много повече време в кроене на пъклени планове, отколкото в учене за приемните изпитите в университета.
Тя свежда очи към коленете си и потреперва, докато изброявам дългия списък на греховете й. Виждам, че се изчервява, но решава да мълчи. Мъдър избор. Далеч не съм приключила с нея.
— Да не споменавам факта, че се опита да ми отмъкнеш гаджето изпод носа… при това неведнъж. — Очите ми я измерват безмилостно. — Но пък аз съвсем не бях единствената, с чието страдание се забавляваше. Ти измъчваше абсолютно всеки, когото смяташе за по-слаб или по-низш от себе си, за когото допускаше, че може да представлява заплаха. Изгаври се дори с най-добра си приятелка!
Тя повдига глава и ме поглежда неразбиращо. Започвам да се изнервям.
— Да не си забравила скъпата си приятелка Онър?! — Поклащам глава. Започвам да се чудя дали изобщо е възможно да повлияеш на толкова дебелокож, егоистичен, суетен и повърхностен човек. — Не си ли даваш сметка защо тя се обърна срещу теб? Да не би да смяташ, че вината е изцяло на Хевън? Я пак си помисли! Тя планираше нещо подобно от доста време и основната причина бе, че ти се държеше с нея като с боклук… както и с всички останали. После се опита да й отмъкнеш и гаджето, а това май е било последната капка, която е преляла чашата.