Тя преглъща мъчително и прокарва пръсти през косата си, която пада и закрива почти изцяло лицето й. Не иска да ме гледа в очите, не иска дори аз да я виждам. Поне не се опитва да отрече истината, която и двете добре знаем.
— Чух също, че и с него не си имала по-голям успех, отколкото с Деймън… — Поклащам глава и решавам да зарежа темата. Злорадствах достатъчно. — да минем на въпроса. Независимо от отвратителното ти поведение, пресметливата ти жестокост и всички гадости, които си причинила на мен и на много други хора, ще ти помогна да възвърнеш предишната си позиция.
Стейша рязко вдига глава и изпитателно се вглежда в лицето ми. Отваря уста, но не се решава да попита дали говоря истината. Спестявам й мъките и кимвам, а тя веднага отново забива поглед в коленете си.
— Не защото те харесвам. Истината е, че аз изобщо, ама ни най-малко не те харесвам. Нито пък смятам, че заслужаваш да бъдеш начело на елитния списък. Просто вярвам, че онова, което прави Хевън, е още по-лошо. И тъй като аз нямам желание да бъда кралица на училището, реших, че ще е най-добре да ти върна мястото. Както казах обаче, има някои условия. Първо, още сега трябва да измислиш други начини да си поддържаш самочувствието. Ще спреш да тормозиш и тъпчеш околните, защото това съвсем не те прави по-велика от тях, тъкмо обратното. И ако това сриване на социалния статус не ти е послужило за урок, не знам какво друго може да те научи на смирение. Сега, когато видя и другата страна на медала, когато разбра какво е да се държат с теб като с нищожество, не мога да си представя, че би пожелала друг да преживее същото. Макар че знам ли. Човек никога не може да е напълно сигурен с теб.
Тя продължава да седи мълчаливо с лице, скрито от косата. Единственият знак, че ме слуша, е нервното потропване на скъпите й маркови сандали. Решавам да продължа:
— Ти си красива и умна, притежаваш всичко, за което едно момиче би могло да си мечтае. Това би трябвало да е достатъчно, за да ти подклажда самочувствието и да ти вдъхва сили. Затова може би — само може би — ще решиш да опиташ нещо ново и различно. Вместо да се държиш като разглезена алчна хлапачка, която иска да отмъкне всичко, което й попадне пред очите, използвай онова, което имаш, за да повлияеш на другите. След всичко казано, може да ме помислиш за сантиментална глупачка, но ако искаш пак да станеш местната звезда, ще направиш каквото ти казвам. В противен случай няма да ти помогна. Изобщо не ми пука! Може да прекараш остатъка от учебната година, скрита под качулката и зад слънчевите очила, и нито Деймън, нито аз ще си помръднем пръста за теб!
Тя си поема дълбоко въздух, поглежда първо мен, после Деймън и го пита:
— Тя сериозно ли говори? Вярно ли е това?
Той отново само кимва, обгръща с ръка раменете ми и ме придърпва по-близо до себе си:
— Самата истина. Няма да е зле да я послушаш. Ако трябва, може да си водиш бележки.
Тя въздиша отново, още по-скръбно и тежко. Оглежда училището, над което преди царуваше и от което сега се страхува. Ясно е, че е много далеч от духовното пробуждане, от това да проумее истината. Промяната у нея е само привидна и се дължи на факта, че в момента е стигнала дъното. Вече няма какво да губи, няма къде да отиде. Принудена е да ме слуша, защото, каквото и да й предложа, няма да е по-лошо от сегашното й положение.
Оставям й още малко време, за да проумее ситуацията и да приеме реалността. Накрая кимва.
— Добре, ето с какво ще започнеш…
Ако бях успяла да се наложа, тя щеше да отиде право при Онър и да задейства плана. Обаче се оказва, че Стейша има нужда от повече време. Трябва да подреди мислите си, да свикне с идеята. Определено иска отново да бъде на върха, но самата представа да се извини й е напълно чужда. Колкото и да я убеждавам, тя просто не може да я схване. Налага се да й помогна да се упражнява и да намери точните думи.
В момента колкото и да й обяснявам, че именно така трябва да постъпи, няма смисъл. Аз всъщност не очаквах замисълът ми да успее — или поне не веднага. Много по-важно е да я накарам да стане по-добър човек. А и, честно казано, засега ми стига и едно: да схване, че говоря съвсем сериозно. Ако иска помощта ми, ще трябва да я заслужи.
Нямам никакво намерение да я оставя отново да ме прави на маймуна.
И така, по обяд Хевън и свитата й излизат от час и заварват масата си окупирана от мен, Деймън, Майлс и Стейша. Спират на място и от втрещените им изражения личи, че не знаят как да реагират.