Силно ме порази това, че Принцът прибягваше до услугите на Мутанти, даже и с такива дарби.
Количката ми стоеше на пътя на тази величествена процесия и аз забързано започнах да прибирам инструментите, за да я преместя, преди цялото това великолепие да се е приближило до мен. Годините и страхът караха пръстите ми да треперят и изобщо не можех да сложа правилно уплътненията: колкото повече бързах, толкова ми падаше всичко от ръцете, а Мутантите вече бяха така близо, че ревът им ме заглушаваше; Хормон се хвърли да ми помага, но аз му скръцнах със зъби, защото на всеки, който не членува в моя съюз, е забранено да се докосва до инструментите ми. Отблъснах го и в същия миг авангардът от нютери беше до мен, и те бяха готови да пуснат в ход блестящи камшици.
— В името на Волята! — възкликнах аз. — Аз съм Наблюдател!
В отговор дочух тих, спокоен глас:
— Оставете го. Той е Наблюдател.
Цялото движение замря: Принцът на Рам проговори.
Нютерите се стъписаха. Мутантите замлъкнаха. Носачите сложиха покритата носилка на земята. Тълпата отстъпи назад, само Хормон, Евлуела и аз останахме по местата си. Завесата от потрепкващи синджирчета се разтвори. Двама Магистри бързо се хвърлиха към носилката и протегнаха ръце през звуковата бариера, предлагайки помощ на своя господар. Бариерата падна с тихо бръмчене.
И се появи Принцът на Рам.
Той беше толкова млад! Той беше съвсем юноша, косата му беше тъмна и права, лицето — неоформено. Но той бе роден да заповядва и, въпреки младостта си, той беше властелин, подобен на когото не бях виждал. Тънките му устни бяха плътно стиснати, орловият нос беше тесен; очите му, дълбоки и студени, бяха като бездънни кладенци. Той беше облечен в богатите дрехи на съюза на Управниците, но на бузата си имаше белег: двойният кръст на Защитниците; върху раменете му беше загърнато наметало на Летописците. Управникът можеше да влезе във всеки, в който си пожелае съюз и за Управляващият е странно да не бъде Защитник, но бях поразен от това, че Принцът е и Летописец. Това не е съюз, където е нужна жестокост.
Без особен интерес той ме погледна й каза:
— Избрал си странно място за наблюдение, старче.
— Часът избира мястото, сир, — отговорих. — Аз бях тук и изпълних дълга си. Не можех да зная, че Вие ще пожелаете да минете през това място.
— Твоето наблюдение не откри ли врагове?
— Никакви, сир.
Готов бях да подложа на изпитание съдбата си, да се хвана за неочакваната поява на Принца и да го помоля за покровителство, но интересът му към мен се топеше като догаряща свещ, а аз не се осмелявах да говоря, когато той гледаше настрани. Той доста дълго разглеждаше Хормон, мръщейки се и търкайки брадичката си с пръст. След това погледът му падна върху Евлуела. Очите му светнаха. Мускулите на лицето трепнаха, тънкият му нос потреперя.
— Ела тук, малка Въздухоплавателко — каза той, като кимна. — Ти дойде заедно с този Наблюдател, нали?
Тя кимна изплашено.
Принцът протегна ръка към нея и я стисна в юмрук, тя се издигна във въздуха и се спусна пред покритата носилка. С насмешка, толкова неприятна, че приличаше на злобна гримаса, младият Управник издърпа Евлуела зад завесата. В същия този момент двамата Магистри включиха звуковата бариера, но процесията не тръгна. Аз се вцепених. До мен замря и Хормон, силното му тяло се вкочани като при тетанус. Придворните запазиха мълчание, разсеяно поглеждайки встрани.
Накрая завесата отново се разтвори. Евлуела направи крачка навън и залитна. Лицето й беше бледо, тя бързо премигваше. Изглеждаше зашеметена. По бузите й блестяха струйчици пот. Тя едва не падна, един нютер я подхвана и я сложи на земята. Крилете й се подаваха изпод дрехите, което за мен беше знак, че е обхваната от силно нервно сътресение. Тя се приближи безмълвно към нас с несигурна, тътреща се походка, хвърли към мен бърз поглед, хвърли се към Хормон и се притисна до него.
Носачите вдигнаха покритата носилка. Принцът на Рам напусна двореца.
Когато той изчезна от погледа ни, Евлуела дрезгаво подхвърли:
— Принцът ни дари място в кралския приют.
Пета глава
Управителят, разбира се, не повярва.
Гостите на Принца биваха настанявани в кралския приют, който е разположен зад ъгъла на двореца, в малка градина, пълна с цветя и ароматни храсти. Редовни посетители на този приют бяха Магистри и някой случаен Управляващ; понякога тук се намираше топло местенце за някой изключително важен Летописец, който имаше поръчение за някакво си изследване; или за заемащ високо положение Защитник, пристигнал с таен стратегически план. Да се настани в приюта Въздухоплавателка беше много странно; да се пусне Наблюдател — явно нежелателно; а пък да се допусне Мутант или който и да е друг необвързан — това излизаше извън рамките на допустимото. Когато се появихме, ние бяхме посрещнати от Слугите, които се отнесоха към нас най-напред весело, защото ни взеха за шегобийци, след това — с раздразнение, а после — презрително.