— Махайте се! — ни казаха накрая. — Измет! Сган!
Евлуела отговори сериозно:
— Принцът ни предостави тук места и вие не можете да ни изгоните.
— Махайте се! Махайте се!
Един слуга с гнили зъби извади невропалка и замахна с нея към лицето на Хормон, като пусна при това мръсна шегичка за неговата необвързаност. Хормон му изтръгна палката и без да обръща внимание на болезненото изгаряне, го ритна с крак в корема така, че онзи се наведе и повръщайки, падна на пода. В същия миг на помощ на слугата се хвърлиха тълпа нютери. Хормон хвана другия слуга и го запокити срещу тичащите: образува се навалица. Дивите викове и яростни ругатни привлякоха вниманието на един почтен Писар, който се приближи, клатушкайки се до вратата, заповяда на всички да замълчат и ни разпита.
— Това лесно може да се провери — каза той, когато Евлуела му разказа всичко. — Изпрати запитване до Разпоредителя, и по-скоро! — заповяда той на Слугата.
След няколко секунди затруднението беше отстранено и нас ни пуснаха. Дадоха ни отделни, но свързани помежду си стаи. Никога не съм имал такъв разкош и сигурно никога повече няма и да имам. Стаите бяха просторни и високи. В тях можеше да се влезе само през плъзгащи се врати, настроени на присъщия за всеки един човек температурен спектър, което подсигуряваше неприкосновеност на жилището. Лампите се запалваха при най-малкото желание на стопанина, защото висящите от тавана топки и скритите в нишите по стените светилници бяха светулки от един от Огнените светове и бяха обучени да изпълняват подобни команди. Прозорците се отваряха и затваряха при първото желание. Когато нямаше нужда от тях, се закриваха с полупрозрачни, донесени от други светове квазищори, които имаха не само декоративна роля, но изпускаха и възхитителен аромат според това, което беше изобразено на тях. В стаите имаше шлемове за предаване на мисли, които бяха свързани с главните мозъчни центрове. Шлемовете имаха разклонения за повикване на. Слугите, Писарите, Разпоредителите или Музикантите. Разбира се, че на човек от моя съюз и през ум нямаше да му мине да ползва услугите на всички тези хора, от страх да не навлече гнева им върху себе си. Но и във всеки друг случай аз не бих имал нужда от тях.
Не попитах Евлуела какво се е случило в покритата носилка, с което заслужихме такава щедрост. Лесно можех да си го представя, също и Хормон, чиято зле скривана ярост се пораждаше от противозаконната му любов към моята тъничка, нежна, малка Евлуела.
Влязохме. Поставих количката край прозореца, покрих я с щора и я оставих готова за следващото Наблюдение. Отмих от тялото си натрупаната мръсотия, а скрити в стените устройства говореха за мир и спокойствие. По-късно хапнах. След това при мен дойде Евлуела, освежена и разслабена, седна до мен и ние тихо си говорихме за онова, което беше преди.
Минаваха часове, а Хормон все го нямаше. Помислих си, че се е махнал от приюта, чиято атмосфера беше за него съвсем несвойствена и че е намерил друга — в средата на себеподобните си, необвързаните. Но когато в здрача ние с Евлуела излязохме в манастирския двор и се приближихме до парапета, за да погледаме изгряващите в небето на Рам звезди, Хормон беше вече там. С него беше и един висок и слаб човек с шал на Летописец: те тихо беседваха.
Хормон ми кимна и каза:
— Наблюдателю, това е новият ми приятел.
Дългият се докосна до шала си:
— Аз съм летописецът Бъзил — произнесе той с тънък глас, като фреска, олющена от стената. — Дошъл съм от Парриш, за да се потопя в тайните на Рам. Аз ще бъда тук много дълго.
— Има какво да се разкаже на този Летописец — намеси се Хормон. — Той е много известен в своя съюз. Точно когато дойдохте вие, той ми разказваше за техниката, която ни разкрива миналото. Те са изровили траншея, като са махнали слоя на Третия Цикъл, разбирате ли, и с помощта на вакуумен сепаратор подбират молекули, лежащи в долните слоеве.
— Ние открихме — каза Бъзил, — катакомбите на императорския Рам и баласт от Времето на Засилването, и книги, написани върху листове бял метал, възходящи към Втория Цикъл. Всичко това се изпраща в Парриш за изучаване, класификация и анализ, а след това се връща обратно. Интересуваш ли се от миналото, Наблюдателю?