— В известна степен — усмихнах се аз. — Но този Мутант е очарован от него много повече. Понякога се съмнявам в принадлежността му към Необвързаните. Ще съзрете ли Вие под тази маска Летописец?
Бъзил огледа Хормон, като задържа поглед на необикновеното му лице и плътната му фигура.
— Това не е Летописец — каза той накрая, — но аз съм съгласен, че той се интересува от старини, и то много. Той ми зададе няколко доста трудни въпроса.
— Например?
— Иска да знае за произхода на съюзите. Интересуваше се от името на генетика, създал първия Въздухоплавател. Той иска да чуе защо са се появили Мутантите и действително ли лежи върху тях проклятието на Волята.
— И Вие имате отговори на това? — попитах аз.
— На някои въпроси — отговори Бъзил. — На някои.
— А произхода на съюзите?
— За да се даде устойчивост и едно осмисляне на обществото, което допуска зло и насилие — каза Летописецът, — към края на Втория Цикъл всичко отишло в задънена улица. Никой не е знаел своя статус, нито своята цел. Светът станал кръстовище за надменни извънземни, които ни смятали за нищожества. Било е просто необходимо да се създадат твърди правила, за да знае всеки човек мястото си. Така са се появили първите съюзи: на Управляващи, Магистри, Търговци, Производители, Амбулантни търговци и Слуги. След това дошли Писателите, Музикантите, Клоуните и Транспортьорите. После възникнала необходимостта от Наблюдатели и Защитници. Когато Магията ни е дала Въздухоплавателите и Мутантите, то тези два съюза се добавили към вече споменатите, а след това били създадени необвързаните — нютери — и…
— Но Мутантите нали също са необвързани — прекъсна го Евлуела.
За първи път през цялото време Летописецът погледна към нея.
— Коя си ти?
— Евлуела, Въздухоплавателка. Аз съм заедно с този Наблюдател и с Мутанта.
Бъзил каза:
— Както вече казах на Мутанта, в предишни времена подобните му са можели да създават и са имали свой съюз. Той е бил разпуснат преди хиляда години по заповед на Съвета на Управниците, след опит на една малко известна фракция на Мутанти да вземат под контрол светините на Йорсалем. Оттогава Мутантите са станали необвързани, по-долу от тях стоят само нютерите.
— Не знаех това — казах аз.
— Ти не си Летописец — самодоволно ми отговори Бъзил. — Това е наша работа — да откриваме миналото.
— Вярно. Вярно.
Хормон попита:
— А сега? Колко съюза има сега?
Бъзил отговори малко смутено и несигурно:
— Около стотина, приятелю. Някои от тях са съвсем малки; някои съществуват само в определени местности. Аз съм се интересувал само от основните съюзи и от техните непосредствени приемници, а случилото се през последните стотина години — това не е в моята област. Отговорих ли ти на въпроса?
— Нищо — каза Хормон. — Това беше глупав въпрос.
— Любопитството ти постоянно расте — каза Летописецът.
— Намирам, че светът и всичко, което е в него, е прекрасно. Нима това е грях?
— Странно — отговори Бъзил. — Мутантите рядко вдигат поглед от земята.
Шеста глава
Появи се Слугата. Той се поклони пред Евлуела почтително и едновременно с презрение и каза:
— Принцът се върна. Той желае да му правите компания още сега.
В очите на Евлуела се мярна страх. Но да се откаже — беше невъзможно.
— С Вас ли да тръгна? — попита тя.
— Моля Ви! Вие трябва да се облечете, да се пооправите. Той желае да влезете при него с разтворени криле.
Евлуела кимна и слугата я отведе.
Ние останахме да стоим до парапета. Летописецът Бъзил говореше за отминалите дни на Рам, аз го слушах, а Хормон гледаше в сгъстяващата се тъмнина. След известно време се отвори вратата и се появи Евлуела, която вървеше, сякаш принадлежеше към съюза на Сомнамбулите, а не на Въздухоплавателите.
Тя беше гола и крехкото й тяло белееше като неясна сянка под светлината на звездите. Крилете й бяха разгърнати и бавно се повдигаха и спускаха. Слугите я поддържаха под ръка; изглеждаше, сякаш я водят в двореца насила. Даже не нея, а някакво си оживяло от сънищата видение.
— Лети, Евлуела, лети — прошепна до мен Хормон. — Бягай, докато можеш!
Тя изчезна през страничния изход на двореца.
Мутантът ме погледна:
— Тя се продаде на Принца, за да ни даде покрив над главата.
— Изглежда, че е така.
— Аз бих могъл да разруша този дворец.
— Обичаш ли я?
— Не личи ли?
— По-спокойно — поклатих глава. — Ти не си обикновен човек, но все пак Въздухоплавателката не е за теб. Особено Въздухоплавателка, деляща ложе с Принца на Рам.